ПИСМО до моите пари

"Скъпи мои пари, Моля ВИ простете на мен и моето семейство, роднини и предци, за това, че много пъти сме Ви обиждали, от началото на нашето съществуване до сега. Аз не знам с какво точно съм Ви обидила, аз не знам кога точно съм Ви обидила, но аз знам, че съм напълно отговорна за всичко, което съм създала, а също така и заради моите роднини, предци и семейство, както и желая да поправя грешката. Аз Ви моля за прошка! Моля да ми простите! Обичам Ви! Благодаря за всичко! Обичам Ви! Обичам Ви! Обичам Ви!" Това е текст на писмо към моите пари, което се носи в портмонето за финансов поток. Може да си промените текста по свое желание, ако мислите, че трябва да звучи по друг начин.

Тъмни съвети за начинаещи

Знам, че много хора искат да се научат кое, как и защо се прави, но повечето професионализирани в областта не искат да споделят опит, особено безплатно. Това е напълно правилно. Когато човек практикува една професия би трябвало да може да си изкара прехраната от нея, затова и почечето неща, които можещите знаят са тайна на заначта. Аз също имам много тайни, който не бих казала никаога на никого, но въпреки това има много практики, които споделям. От една страна, защото ги знам от други хора, които са ги споделили, защото са решили, че така е правилно или защото вече не са живи, но аз не искам тяхното знание да изчезне и да бъде забравено, защото знам, че на някого ще е нужно и може да се канализира, така че да е от полза за много хора. освен това нещата, които не трябва да споделям и не трябва да стигат до определени хора, просто няма как да ги споделя, тъй като в такива случай винаги възникват необходимите пречки и информацията не достига до хората, за които е забранена. Обаче, докато наблюдавам околния свят изобщо не се учудвам, че и други хора споделят много практики, които обикновено не са техни, но са за свободно ползване. Тук започва екшъна. Защото често практиците казват, че това не е за начинаещи, а само за практици. Но, ах, защо ли? Ми защото на практиците не трябва да им се обясняват някой тънкости, който с времето са научили или казано по-точно, те знаят кои граници не трябва да преминават. До тук с общите приказки. Днес няма да обяснявам много. Минавам по същество. Тези дни се оказа, че много хора споделят разни практики свързани със сакрални места и не обясняват какво не трябва да се прави и защо, но подробно дават инструкции, които точно непрактикуващите с възторг приемат и може би се готвят да извършат чудеса, но от глупости. Става въпрос за практики свързани с гробища и некро енергии. Сега, тука не ми е тъжно, а направо ми е смешно. Няма как да опиша колко ми е радостно, защото си седя сама и се смея с галс. Как е възможно някой хора да са толкова дълбоко невежи??? Нямам отговор на този въпрос, но всеки има право на глупави приключения и екшън изпълнения. Ако сега кажа да не се занимавате с тези глупости понеже на гробищата не ви чака любовта и по мраморните плочи просто не растат пари много хора бойно ще ми скочат на веждите да ми набият канчето. Но честно ви казвам, това не е майтап. На гробището вероятността да срещнете гробар е далеч по-голяма от тази да си намерите корените на любовта. Но понеже в тубата едни заклети славянки ви обясняват колко сте забравили и паганизма, колко сте невежи и коло хубаво може да си наредите живота с няколко ритуала, сигурно вече сте решили, че така става. Не става. Първото нещо, което трябва да знаете, че в наше време, а и в старо време гробищните паркове са много сакрални места, който принадлежат към определен егрегор. Това значи, че има християнски, мюсюлмански, еврейски, военни или друг вид гробища. Като виждате названието веднага се досещате към кой егрегор са те. Това означава, че там работят правилата на егрегора към, който принадлежат и ако сте си наумили да магичите, занчи трябва да се съобразявате с правилата на играта. Понеже съм християнка, ще ви кажа някои дребни подробности свързани с християнското гробище, а хората, които принадлежат към другите религии да си направят изводите според своите траддиции. Най-важното в случая е да знаем, че в сакралното място гробище има най-малко два вида обитатели /да речема, че са повече, но за случая два вида са достатъчни/. Единият вид са онези, които са кръстени и погребани по всички правила на религията, която изповядват, а другия вид са хулиганстващите – те са самоубийци, атеисти, които не са отпяти от поп, когато са поели вечния си път или хора, които са от друга религия или култура, но са избрали да останат по нашите земи. Нека приемем, че са тези видове и да не издребнявам, защото и това го мога. Значи, ако някой е погребан по християнски, значи около една година, поне, във връзка с неговата кончина се правят различни ритуали, повечето със сещенник, защото той е оторизираното лице да ги извършва, а роднините са съучастници в съответните ритуали. Значи, ако искате да сте в мир със себе си и да постъпите по правилата на играта значи стъпките са гробищен егрегор + свщенник. Но що аз пиша този пост, а вие го четете, занчи има вероятност да нарушим правилата без да сме във война с вътрешния съдник и без да сме във въпросителни от типа на ДАЛИ и ИЛИ. Да приемем, че някой няма достатъчно доверие в оторизираното лице и вземе всичко в свойте ръце. ОК съм. Може. Ето как. По нашата традиция по всяко време може да идете и да се поклоните на гроба на своите близки и участието на свещенник не е задължително, ако не искате той да свърши определена работа срещу дарение. Следва смях в залата. Както и да е. Задължително се носи свещ, пщениеца и вино. Но понеже някой посетител ще иска чудеса, сега че ви светна как се прави. В ритулите на църквата има едно нещо, което определя началото и края на деня и това е църковната камбана, която сутрин бие около 7:00, а вечер – около 17:00. След това е времето за пакости, така че ако искате да работите с егрегора отивате в това часово време, ако ли НЕ си е на ваша отговорност, но виначи може да стане интересно. Защитата в християнския егргор е много проста – ПРЕКРЪСТЕТЕ се първо пред входа. Няма да обяснявам какво представлява това действие за егрегора, но да речем, че в този момент се оповавате на неговата защита. Ако не сте практик и не знаете бабините думи за влизане на това сакрално място може да използвате свои думи или направо влизайте, но не е лощо поне да кажете: „Идвам тук с добри помисли“, за да не ви е страх, че някой ще ви вземе за натрапник и ще ви яхне от вратата. Иначе и това е възможно. Но ако се направите на много знаещ и се помолите на някакви неясни сили да ви заведат на правилното място, почти съм сигурна, че ще идете точно, където не трябва. Когато за първи път правите такава практика, идете на познато място, където няма да ви е страх, защото страхът привлича големи неприятности. Идете на познато място при роднини, където и да ви види някой няма да му възникнат въпросителни. Идете на познато място, защото тям ще сте сигурни, че не вършите пълни глупости. Надявам се, че ме разбрахте и още повече се надявам, че ще постъпите правилно и за себе си и за другите. Когато отидете на онова познато място, където е лесно за вас да практикувате направете поне две неща. Поздравете и се представете – кажете кой сте, като си кажете името и какъв се явявате сега като близък или роднина на починалия. Пример: „Здравей, бабо! Аз съм....“. Не е трудно и изисква елементарно отношение. Овен това трябва да се въоръжите с определени атрибути. Носете задължително нещата, които изискава егрегора, ако искате да работите в симбиоза с него. Понеже това не е обикновено посещение, а опит за практика, в която изземвате дейността на свещеника, поне си отнесете две важни неща тамян и въгленче, за да прекадите. Това има значение, защото в този момент вие се явявате свещенникът на вашия род. Прекадете! Лесно е. Второто важно нещо е свещите. Вземете повече от една и ги запалете една по една. В нашата традиция не е прието да се пали свещ за душата на Хранителя/Пазителя/Повелителя на гробището, но ако искате може и да го направите, не е лошо, не е осъдително, аз го правя. Освен товае добре да се знае, че в християнския егрегор на всеки календарен ден има посветен някакъв свят човек, който вече е отвъд – мъченик, светец или др., затова може една от свещите да е за покровителите на деняпо егрегора, дори и да не знаете, кои са просто кажете, че е за светецът на деня. След това се пали свещ, която да носи светлина на душата на човекът, който почива там, ако има съседи или съквартиранти, запалете по една за душата на всеки. Има и още. Задължително се пали свещ за знайни инезнайни. Задължително преливате с вино или вода, защото това са съкралните течности на християнството. В нашата традиция не е прието да се прелива по-твърд алкохол, защото старите българи казват, че „Ракията гори душата.“, Рзбирайте си го както искате. Няма да го обяснявам, но ако имате въпросителни, това означава, че не знаете много важни и основни неща по темата и аз не мога да ви ги попълня тези липси сега. Другите неща, които се носят са пщеница и хляб. Може да се занесе и друго, но има важни правила, който трябва да се спазват. На постен ден се носят постни неща, в които няма животински продукти, а в другите дни няма огранищения, но трябва всичко да ви е по джобя, да е дадено от сърце и да не се одумва по никакъв начин или НЕ Е видено, както казват старите хора. От тук нататък следва лесната част. Разкажете си мъката. Няма да пиша подсказки, защото трябва да е с ваши думи и от сърце. Няма правилно наричане в личния ви разговор с отвъдното, номерът е да стане с вашите думи, във вашия ритъм, по вашия начин. Това всеки го прави сам. След като си изкажете болката не се правете на велики, защото не сте. Не ви трябват гръмки фрази на латински, за да се разберете с енергиите на мястото, няма на кого да заповядвате, защото онова там е по-голямо от вас, няма каго да заклевате или други такива ала-бала, защото един ден и вие ще сте на такова място и това място иска само дълбоко уважение. Затова просто по най-нормален начин помолете за помощ. Кажете, че има някакви причини и обстоятелства, които са по-силни от вас и не можете да се справите, затова имате нужда от помощ. Ако е в силите на тези енергии нека ви разтоварят, доколкото е възможно от целия товар, които носите по пътя си и нека ви помогнат с някакъв знак по какъв път да вървите, за да намерите онова, което ви трябва – любов, пари, надежда и т.н. Кажете си какво ви трябва и защо? Не знам дали разбрахте, но това е един много добър начин да се разтоварите и от родовите негативни енергии, като поддържате някакви мирни отношения с онзи свят, пък дори и с цел да получите ползи в този свят. Но ако не можете да се справите с родовите енергии, коитоо в някаква степен са ви познати, то как ще се справите с неизвестна вам енергия, особено ако не сте практикуващ? Разбира се, че после ще образувате опашка на някой практик с въпросът от къде ви е дошло точно това зло, което сега ви черни живота и няма да искате да чуете, че сами сте си го довлекли? Още нещо накрая. Когато си тръгвате, обърнете внимание, че до входа на гробичния парк има чешма. Тя не е там за украса. Измийте си ръцете, може и обувките! След това в шепата на лявата ръка пълните вода и я хвърляте през дясното рамо, а после същото правите с дясната ръка. Не се връщайте у дома по същия път, по-който сте дошли и не говорете с никой по пътя. Когато се приберете се изкъпете. Има още много неща, който мога да кажа, но и това е твърде много. Можех да си замълча и да гледам как си правите екшън сами, но реших, че е някак за добро на всички да си кажа каквото трябва, защото не всичко вносно е прекрасно, а толкова много неща се правят без да се разбират и поле берем горчиви плодове от делата си. Всичко това го казах, защото напоследък се въртят някакви идей за ритуали свързани с изпълнение на желания, чрез ритуали на гробищни паркове и смятъам, че на желаещите трябва да се даде възможност да опитат без да си създават огромни проблеми, но най-вече да знаят, че има начин нещо да се направи без да им изглежда твърде черно и прекалено вещугерско. Но каквото и да правите трябва да сте в мир със себе си и да не изпитвате угризения, ако има и сянка на съмнение, значи наистина грешите и тогава просто трябва да си изберете друга енергия за работа и сбъдване на желания. Не забраявяйте, че душата знае всичко, както и всяко решение на проблемите ви и ако не се случва онова, което искате е напълно възможно да ви чака нещо друго, но за да ви достигне трябва да му позволите. Доверете се на себе си!

Разплащане на стари дългове

По мое мнение, като си изчистим кармичните уроци по чудодеен начин, чисто и просто си ги мятаме на следващото поколение или на следващото ни съществуване или казано с две думи този тариктлък само отлага уроците, но не ги отменя. Когато някой си мисли, че изчистването на кармата става с магийка, значи трябва да приеме вероятността, че това изчистване си е точно на УЖким. Всъщност наистина става, но в ситуации, чрез отношения и те най-често са трудни, толкова че много хора искат да се отърват и понякога се отървават, затова си се разплащаме за някой деяния в 9 поколения и повече дори и което не искаме да отработим го поема рода в следващото поколение и т.н. Разбира се има и приятни кармични уроци, които просто целят да ни направят щастливи хора, особено, ако някога не сме знаели как се случва това и сега е напълно възможно някои хора да получат възможност да усетят и хубавата старна на живота, което не изключва варианта да си натрупат едни големи дългове за следващ живот. Но реално минаваме кармичен урок успешно, когато една трудна тема и хората, участвали в нея изчезват от реалността ни по някакъв начин, най-малкото като стават познати от миналото. И сега бонус. В момента свързан и малко с положението на лунните възли, но и позицията на Слънцето, ако ви бягат парите, значи разплащате стари дългове, а сега точно това може да спре лесно, ако някой просяк ви потърси пари, значи сте длъжник, дайте му пари и кажете: „ Плащам старите дългове”! Другия вариант е да дарите на храм или друго място и не забравяйте думите, защото има значение какво правим и казваме, особено, когато знаем, че най-евтиното разплащане във Вселената е с пари. И още нещо. Пари на просяк не се дават от ръка в ръка, затова измислете как да стане, особено като ви подскажа, че някои си имат шапка, паничка или друго

Демир бозан за изчистване и възврат

Това е ритуал с участието на лечебни билки за изчистване и възврат на магия. Трябва да кажа, че това е една от най-лесните практики в тази посока, която знам. Демир бозан, синя титнтява, върбинка и мълчана вода са необходимите съставки за извършване на тази практика.  От 3 различни чешми/извора се налива мълчана вода ( това означава, че се мълчи като се налива и се мълчи докато се носи у дома до извършване на ритуала) В събраната мълчана вода се поставят Демир бозан, синя тинтява и върбинка. Всичко това ври на тих огън. След това се оставя една нощ да престои на звездите. На сутринта се отпива от три страни от тази вода, а с останалата се облива тялото без да се насапунисва и се нарича: „Демир бозанче, Демир бозанче, Демир бозанче, от всички билки за и против магии ти си най-силната и най-могъщата, можеш всички магии да сразиш и унищожиш. Ти можеш да върнеш магиите и лошотиите при тези, които са ги изпратили и при тях ги върни“. Този ритуал се прави поне 3 пъти в поредни дни. Водата може да се събере един път и да се раздели на 3 части  Не забравяйте, че всяко наричане се казва поне 3 пъти. Успех в магиченето!

Демир бозан за защита на дома от зли хора и мисли

Имаше едно време, когато събирах различни практики и ритуали с магическо въздействие по всякакъв начин. Във връзка с това преди много време една моя братовчедка беше взела тетрадката на известна гадателка от нашия край и ми предложи да си препиша някои неща. Изобщо не се замислих, че правя нещо нередно, защото в тоя занаят много практики се крадат, по простата причина, че никой не иска да ги предаде на случаен човек, докато е жив. Но аз предпочитам да споделям, особено неща, които на някой практик ще му послужат и се надявам да му послужат за добро. Ето и самата практика. Поставя се трънче от Демир бозан от двете страни на прага заедно с морска сол и чесън,а под изтривалката се поставя червен и бял конец . това се прави за защита на дома от зли хора и мисли  Наричането е: „Демир бозанче, Демир бозанче, Демир бозанче, ти с твоите бодли не допускаш в нашия дом ни магии, ни други злини" Не забравяйте, че наричанията се казват най-малко три пъти. Успех в магиченето. може на някой да се получи добре.

Време е за трансформация 4

Една от най-важните стъпки е лекуването на страха При различните хора това става по различни начини. Няко и хора предпочитат да го лекуват с психолог или лекарства, но има хора, които лекуват страха чрез различни древни практики, примерно, чрез леене на коршум или восък. Разбира се има и други начини. В последно време аз ползвам един лесен начин чрез разтопяване на свещ. За целта е нужен малък съд с вода и една свещ, може и църковна. Свеща се запалва и се поставя така, че да капе над водата. Докато капе восъка във водата казвате молитва, която знаете. Аз използвам най-универсалната „Отче наш“. След което казвам какъв е моя проблем. След което изказвам благодарност към рода като първо казвам имената на мъртвите роднини, а след това на живите и казвам благодаря за пречистването чрез вашата любов. Самата техника не е трудна и всеки може да я направи колкото пъти желае или колкото пъти му е необходимо, за да се освободи от страха. Пожелавам успех на всеки, който реши да се възползва.

Време е за трансформация 3

Една от големите травми на човешкото съзнание е страхът. От една страна той е полезем, когато обслужва инстинктите ни за самосъхранение, но може да стане и вреден, когато прерастне в паника, защото тогава много лесно губим способността си за преценка на ситуацията и следователно не можем да взимаме правилни решения нито за себе си, нито за околните. В настояше време ние се сблъскахме със страха от един невидим враг и невъзможността за контрол над ситуацията, което води много хора до неправилни действия. В тази ситуация не е много добра идея да изключим страха напълно, ако той ни помага да сме внимателни за себе си и за другите, но ако чувстваме, че ни обхваща паника, нещата вече са минали границите на нормалното и е редно да намалим напрежението. Първото нещо, което трябва да направим е да приемем, че е съвсем човешко да изпитваме страх. Второто нещо, което трябва да знаем е че този страх понижава вибрациите ни и привлича към нас негатив. Значи е време да приеме ситуацията, за да намерим начин да я контролираме. Аз започвам с моята декларация: „аз знам, че страхът е тук, за да ме предпази от грешки, но аз го приемам изцяло, защото не е мой враг, всъщност е моя защитник на първа линия. Аз обичам моя страх безрезервно и докрай, защото знам, че той се грици за мен. Аз не преча на моя стах и той не пречи на мен. Аз се освобождавам от моя страх и той е свободен от мен. Азне се страхувам . и сега казвам на моя страх: Ве’да отве’д - Ве’да отве’д - Ве’да отве’д – Отмени“ Разбира се аз споделям моята декларация, която е компилация от няколко техники за справяне с трудни ситуаци и една формула на Р. Фад, но всеки човек може да си измисли своята формула, която да му резонира и да го спасява в момент на панически страх.

Време е за трансформация 1

Понеже светът е в криза не толкова на материално или здравословно ниво, колкото на ниво съзнание, днес се сетих, че повечето хора могат да променят ситуацията и да я трансформират, по желан или поне по приемлив за мислите и мозъците ни начин. Вероятно някой ще се запита как стигнах до тази нито велика, нито гениална идея. Отговорът е доста прост. Помолих се за прозрение, ето така: „Моля всевишният Бог, който единствен може всичко да ни дари с просветление, за да намерим пътя към неговата благодат! Амин! И сега казвам: „Дълбоко благодаря, от сърце и душа за оказанато чест да получа малко просветление за себе си и за възможността да споделя с всеки, който иска да разбере! Благодаря, Благодаря! Благодаря! И ето какво точно стана. В главата ми се завъртя една мисъл по енергиятана на Плутон и таро карта Смътртта.

Сетих се, че в света има много хора , за които тази енергия е позната и те са родени със силен Скорпион в наталната карта или със силен Плутон. А сега най-важното. Тези хора не са дошли на света да станат модерния Казанова или друг световнонеизвестен трагикомичен литературен герой. Те са дошли да трансформират енергиите, най-често на собствения си род, но в момента имат уникалната възможност да трансформират енергиите на целия народ. Сигурно не се досещате как да стане това. То по принцип си става от самосебе си и тези хора често изобщо не си дават сметка за това, защото тази енергия си е част от техния живот. Просто там където има такъв човек, той успокоява паникьосаните, може да им разказва вицове или просто ги държи за ръка и им помага да преминат през страха и да не се чувстват сами. Но ако искате може да бъдат взети и много по драстични методи, защото аз мисля да помоля тези хора да действат по-мащабно, да не кажа по-глобално. Просто им казвам да се включат в трансформирането на енергията с една проста формула на Фад: ЗАЕДНО – ПРИСЪЕДИНЯВАМЕ – СЕГА Идеята е да направим няколко стъпки заедно: 1. Да покажем, че приемаме тези енергии / ЗАЕДНО – ПРИЕМАМЕ – СЕГА/, защото ние ги познаваме и знаем тяхната роля, тъй като всъщност сме дошли на тази земя да преживеем точно това; 2. Ние не се страхуваме /за страха Ве’да отве’д - Ве’да отве’д - Ве’да отве’д – Отмени/ 3. Ние приемаме страха и се лекуваме от него; 4. освобождаваме се от страха, за да продължим напред; 5. приемаме вируса, благодарим му и го освобождаваме; 6. изказваме благодарност за ситуацията, която ни научи да бъдем дисциплинирани и да усетим загриженост към семейството и близките си. Всеки може да направи нещо такова по свой начин, а аз ще споделя моя в няколко поста. Пожелавам успех в работата с трансформирането на енергиите. Към тази идея могат да се присъединят всички хора, които искат ситуацията да се промени към най-доброто, което е в божествения план.

Писмо до мен и аз

Това, което споделям е моята техника за разбирателство с проблемите, защото много често хора ме питат как да се свържат или разделят с някой, ако НЯМАТ реална връзка чрез телефон или друг начин за реално общуване. Тук с усмивка казвам, че това което не може техниката го може душата. Тя е във връзка със всички енергии и същности, с които ние сме в съприкосновение и винаги може да осъществи връзката, която ние си мислим, че не можем. Как става ли? Много лесно бих казала. Някой може да го направят с визуализация, други с молитва, трети с писане, като мен. Напишете едно импулсивно и искрено писмо до своята прекрасна бяла душа и споделете какво искате тя да предаде на енергийно ниво на човекът, с когото искате да говорите. Важно е да знаете какво послание искате да стигне до него. Ако не сте сигурни какво точно искате да кажете е добре да направите подготовка. Един разговор със вашето МИНАЛО АЗ може да ви изясни къде е коренът на проблемът, а един разговор с бъдещето ви аз може да ви покаже какви ще са последиците от вашето импулсивно решение да осъществите връзка с човек, който е на разстояние или не иска да поддържа връзки и отношения с вас. Примери: Писмо до моето минало аз: Може да започнете с покана към вашето минало аз или с молитва към висшите сили да ви бъде разрешен достъп до информацията от миналото, а може и двете неща. Как ще стане и ще се осъществи това е индивидуален процес. Който е добър във визуализациите може да пробва, медитацията е много добър начин. аз просто предпочитам да пиша, затова избирам автоматичното писане. За да стане лесно може на един лист да си зададете някой предварителни въпроси: 1. Кога започна проблемът ми с ... 2. Имаше ли друг вариант за развитие на ситуацията, който аз тогава не видях и пропуснах, поради незнание? 3. Можех ли някак да повлияя ситуацията или да я променя? Това са примерни въпроси, които могат да послужат като кука и да ви върнат в миналото и да ви хвърлят светлина върху обстоятелствата, които ви вълнуват. Може дори да попитате дали другите участници са можели и дали са искали да постъпят по друг начин и какво им е попречило. Този разговор с миналото АЗ ще даде друга гледна точка и ще помогне да си изясните дали и доколко сте постъпили правилно и дали изобщо е имало друг начин. Може дори мислено да проверите ситуацията, като вкарате своя желан сценарии и попитате дали е било възможно да се случи, точно така, както и защо не е станало както вие искате? Целта е да намерим бисерите в прахта и да оценим ситуацията като застанем от разстояние. Освен това ще получим и друг поглед върху хората, които са участвали, може дори да видим скритите им подбуди, ако се сетим да питаме за това. :) Писмо до моето бъдещо аз: Схемата за случване на връзката е същата - покана, молитва, медитация или визуализация. Аз лично пиша съвсем реално писмо. Тук е важно да си изясните какви ще са бъдещите последици, както за вас, така и за човекът с който искате да осъществите връзка. Въпросите са: 1. Как осъществената връзка ще промени моето отношение към този човек? 2. Как той ще промени отношението си към мен? 3. Ще засегне ли нашия енергиен контакт други лица? Как? 4. Искам ли наистина да се свържа с този човек? Щом се почувствате готови за директно разбирателство идва момент да се обърнете към своята прекрасна бяла душа /ако я виждате в друг цвят, може да си го споделите, ако искате, а може и да не издребнявате по цветовете на дъгата). Става по горната схема - визуализация, медитация, молитва или автоматично писане. Ако знаете друг метод и той е по-удобен за вас е добре да си го ползвате. Всеки човек канализира информацията по свой си индивидуален начин. След като си осъществите връзката по своя си способ е важно да кажете. че бихте желали вашата прекрасна бяла душа да осъществи връзка с прекрасната душа на човекът, с който искате да комуникирате и следва предаването на съобщението. ако искате може да попитате дали има отговор, а ко няма, може да помолите да ви се създаде ситуация, при която ясно и достъпно за вас да разберете какъв е отговорът на другата страна. Тук стана малко трудно, предполагам, но ако човек малко се потруди е напълно възможно да достигне до решения на доста неразбирателства и най-вече да си изясни кое и защо не става така както си го поръчваме от Вселената. Не е зле от време на време да си преразглеждаме желанията и понякога да ги отменяме, просто, защото осъзнаваме, че няма как в този живот да станат. Между другото в следващия ми разговор с моето минало АЗ може да набера смелост и да се откажа от идеята да спечеля от тотото. Дори мисля да питам бъдещото ми аз от какво може да спечеля, така че хем да е в този живот, хем да не създавам големи чуденки на Висшия АЗ. ИСКАМ да кажа, че ако една ситуация се е проявила в настоящето ви, защото сте поискали нещо от Вселената внезапно и необмислено, а то е станало не точно, както искате, а някак по друг начин, сега е моментът да постигнете разбирателство с миналото и да промените ситуацията, като помолите за промяна или просто помолите да бъде отменена в настоящето, така че да не се проявява в бъдеще като още по як шамар. Вероятно някой ще реши, че ви уча как да хитрувате. Има нещо вярно. Просто много хора си пожелават разни неща, но не формулират правилно желанията си и над главите им се изсипват всякакви гадости. Знам от собствен опит, защото често се ползвам от бързите вселенски доставки на неочаквани желания. Както се казва и аз съм в ролята на вечно желаещия, който просто бълва глупости за добро на целия свят, а после се чудя как точно да се справя с количеството добрини, които ми се сипят като сняг по косата, а аз съм сигурна, че не ги искам точно така, точно сега или направо хич не ги искам. П.П. Ако ви се струва този метод за разбирателство много сложен, винаги може да приложите едно енергийно отрязване и проблемът с човекът, който искате да изчезне ще се реши много бързо. Проблемът, обаче, провисва, когато не сте много сигурни, че искате да го решите кардинално, затова е добре да копнете във вътрешния си свят и съвсем съзнателно да решите как точно да изхвърлите този боклук, който толкова много ви тежи, а вие си го пазите на топло и сигурно, защото е по-лесно да си меткате вини и да си ги носите до гроб. П.П. Попитайте душата си какво да направите с тази кореспонденция, т.е. дали да я запазите или изгорите. Има неща, които се пазят до сбъдване, но има и такива, които се дават на някоя стихия за да се сбъднат :), така че е хубаво всеки индивидуално да получи своето напътствие, за да не излезе, че аз съм нещо в грешка, а резултатът се ползва от вас. Изпращам много усмивки и всякакви позитивни пожелания. Ако мислите, че се бъзикам - не сте в правилната посока. Просто споделям опит.

Изчистване на енергии с метла

Понеже е усип (намаляваща луна) и е подходящо време за изчистване на енергетиката около нас мога да споделя един много прост ритуал. С метла се замита цялото жилище, ако е къща се включва таван, мазе и стълби, освен всички стай. Всяко помещение се замита с метла, може и модерна от пластмаса, но има една тънкост в метенето, защото докато се извършва се нарича с определени думи. Мете се от стените и ъглите към вратата и на всяко замитане се казва:"Всичко лошо вън!", а когато се стигне до врата се мете обратно, към средата на стаята и се казва:"Всичко добро при нас остава!" това не е всичко. В хартиена салфетка, желателно бяла се взима по малко боклук от всяко помещение и тази сбирка се изхвърля в течаща вода с 10 стотинки, през ляво рамо с дясна ръка и се казва:"Плащам ти вода, отнеси това далеч от мен/нас/дома". По пътя на обратно не е желателно да се обръщате назад. След това у дома се измиват всички дръжки на врати и прозорци с бяла кърпа или хартия топнати в оцет и вода, който желае си напръсква дома със светена вода. Редно е да се отиде в черква и да запали свещ за мъртви и за живи. Ако имате желание си го пожелавате и е добре желанието за любов да е придружено с бяло цвете, а всичко друго с пакет брашно. Тук има един нюанс, който е добре да спомена. Ако някой има причина да вярва, че срещу него, семейството му или дома му е направена магия ще трябва леко да разшири ритуала. Това значи, че първо трябва да идете при старите мъртви. Заметете около гроба, чистенето там се прави с ръце и на стар гроб не се копае с нищо дори с ръце. На гроба се оставя нещо за хапване, може и само хляб или нещо сладко и се прелива вино, пали се задължително свещ и се иска прошка, че нарушавате спокойствието, ако имате мъка или радост е желателно да споделите и да помолите рода за подкрепа. След това си отивате у дома, правите горната чистка и после отивате в черквата, както вече описах. Ако нещата са много зле, за да се направи качествена чистка е редно да се направи малък помен в черквата за стари мъртви на усип. Казвам това, защото голяма част от магиите се правят с участието на нещо взето от гроб или мъртвец и за да се направи изчистване е редно да се успокой мъртвия първо и след това на новолуние у дома се прави водосвет. Ако попаднете на свещеник, който има желание да ви помогне със сигурност ще ви обясни какво и как да се направи правилно. Но за да се изчистите е редно да не забравяте и за родовите енергии, които събуждаме с негативите си, защото близките ни винаги откликват, но не винаги оказват адекватна помощ, затова негативът е редно да се чисти навреме и не само от нас, но и от рода, защото на енергийно ниво ние си обменяме не само положителни опитности, но си споделяме и лошотията.

Отърваване от враг

Има ситуации, когато сме на полеви условия, т. е. на обществено място и не винаги има начин да се направи някой ритуал или практика, която изисква специална подготовка. Проблемът е че в много моменти, когато ни е трудно просто забравяме, че заедно с нас има две сили, които винаги са готови да ни помогнат и да ни защитят - нашият АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ и НАШИЯТ ДЕМОН ПАЗИТЕЛ. Когато се окажем под вражески огън просто можем да си направим малка армия и да се справим бързо и ефективно, като мобилизираме тези наши покровители. Ето как се прави: Завъртаме глава към дясното рамо и казваме: "Ангел Хранител, сега те моля, помогни ми, от напаст спаси ме! Заключи устите, затвори очите. Благодаря!" После обръщате главата на ляво и казваме: "Демон Пазител, сега те моля, помогни ми, от напаст спаси ме! Заключи устите, затвори очите. Благодаря!" След това се обръщаме към човека и казваме: "В страх те обричам, за немота устата ти заричам, като лист трепери, пред мен се поклони! Да бъде!" Добре е да се каже 3 пъти преди ситуацията, но ако е неочаквана е възможно и в момента да се изкаже, а може и след това, също не е грешка. Може да се каже и само едно от трите наричания, но е за предпочитане да се запомни цялото. Освен това може да се напише името на човек на лист и да се нарече преди среща с него, а може да се каже и в момента, в който го видим от далеч, преди да сме влезли в негативно емоционално противоречие.

Защита от врагове

Животът ни стана доста труден и все по-често се сблъскваме със всякакъв вид човешки негативи. Много често ни заливат със злоба всякакви хора, понякога съвсем случайно срещнати на улицата озлобени от живота си хора просто ни се нахвърлят без нищо да сме им направили и ни изливат помията на целия си душевен негативизъм. В този пост ще напиша едно лесно наричане за раздяла с врагове от всякакво естество. Може да се ползва при всеки вид човешка агресия - включително срещу клюкари и случайно срещнати злобари. Това наричане го взех от езотерик в интернет и съм го изпробвала само веднъж. всеки може да пробва как работи, но изискването е да не носим озлобление в душата си. Наричането работи чрез силата на прошката и любовта към ближния. За хората, които не могат да преодолеят егото си в друг пост ще напиша ритуал с по-агресивен тон. Наричането е следното: Аз те чувам, аз те разбирам, знам че си част от моята родова памет, аз няма да сторя зло срещу теб и ти няма да сториш зло срещу мен. Аз съм свободна и ти си свободен, мой истинен враг. Аз не съм ти длъжна и ти не си ми длъжник, мой роден враг. Отиди си в мир и покой, защото аз съм свещеник на моя род. Аз ти прощавам и ти ми прости. На мен нищо не ми трябва от теб и на теб нищо не ти трябва от мен. Аз съм свободна и ти си свободен, мой истинен враг. Нека се освободим. Така да бъде. Амин. Освен това тези думи се казват пред запалена свещ, като се казва името на човека, към който искаме да отправим това наричане. Ако не знаем името му е достатъчно да си ориентираме гледка към него, т.е. да го виждаме, дори и от по-голямо разстояние. Думите може да се кажат и на обществено място, ако очакваме някой да си излее негативните емоции над нас - примерно в магазин или заведение. Сигурна съм, че хората, които са убедени, че към ближния трябва да се подходи с любов ще разберат горните думи. Забележка: Има неща, които не стават от първия път. Понякога магията изисква повтаряне 3, 7, 9 пъти. За да ви се получи, просто трябва да опитате и понякога повече пъти.

Практики за вървежност

Моите баби още, когато бях малка са ми казвали някой малки практики за вървежност. Примерно, като се тръгне на път да се плисне вода напред, за да ми върви по вода или просто да се прекръстя и да кажа:"С Бога напред и аз по него". Разбира се тази фраза има много варианти и всеки си я знае по свой начин, важното е да работи за нас като защита. Но в живота ми имаше един момент на адски невървеж и реално не бях много на ясно какво да правя. Трябва да спомена, че бях направила всякакви изчиствания, но невървежността ме съпътстваше навсякъде. Когато вече нямаше какво да правя и започна да ме натиска отчаянието дойде един сън. На прозореца ми стояха и потропваха малки духчета като деца по нощнички и ме викаха по име. Сега няма да обяснявам какъв страх брах, заради други едни сънища от по-далечното ми минало, но в този сън имаше послание за мен и то гласеше:"Когато тръгнеш на път хвърли една бяла монета с лявата ръка, през дясното рамо и кажи: Плащам на пазителите на всички пътища, вдигнете бариерата, трябва да премина. Благодаря! След това вървиш напред и не се обръщаш" Много пъти съм го правила, когато дойде невървеж и при мен този малък ритуал наистина работи. Правя го винаги, когато ми предстои дълъг път или важна работа. И още нещо. Този ритуал може да се комбинира с един заговор между човек и пазители - ангел и демон. Просто е. Обръщаш глава към дясното рамо и казваш: " Ангел хранител, моля те, помогни ми с мен бъди, всяка врата ми отвори! Така да бъде! Благодаря!" След което обръщаш глава към лявото рамо и казваш: Демон пазител, моля те, помогни ми с мен бъди, всяка врата ми отвори! Така да бъде! Благодаря!" Едно предупреждение - не забравяйте да благодарите. Тези двамата винаги ни съпътстват и напътстват за наше благо, друг е въпросът колко ги чуваме и разбираме, но винаги са заслужили поне едно БЛАГОДАРЯ. Приятно магичене от мен. И запомнете, който започне не може да спре.

Ножът и ножиците като магични атрибути

Откакто светът стана глобален съвременната магика също стана доста глобална. Както се казва всеки, който прочете няколко публикации и става маг, а онези, който са чели най-малко стават направо гуру в магията. Затова все по-често се чудя дали се смея или да плача. Още по-лошото е че на такива хора има и кой да им плаща, защото светът има нужда от чудеса. Животът в интернет вече не е интересен, необходим е екшън и съвременните магове могат да го предложат и то не много скъпо, по-скоро напълно достъпно като цена. Особено ми харесва да чета статии и книги на съвременни езотерици, които по системата сбирщайн правят невъобразимо смешни съчинения, но сега нямам идеята да ги критикувам. Могат да си пишат и пишат, могат да издават и издават книги, явно има и кой да ги чете. Обаче повечето съвременни автори забравят да казват кое от къде са преписали, което също не ме интересува, защото мога да се сетя.На мен ми е известно, че малко по-назад във времето разните западноевропейски алхимици и езотерици са ходели на изток, за да се учат на т.н. тайно познание и доста са научили, но и доста не са доразбрали. А съвременните им последователи, особено по нашите земи е срамота да ми говорят глупости и да ми рицитират недонаучени учени, особено като се знае колко древна е нашата култура, а и магична "наука". Сега няма да се пъна и да разказвам колко е древна нашата алхимия щом от тук е тръгнала технологията за добив и обработка на злато, както и дестилацията като химичен процес за преработка на ферментирали плодове и билки. Но се изкушавам да кажа някой неща, който са свързани с металните произведения, използвани и до днес в магията. Всеки уважаващ себе си маг има своя нож или кинжал, защото в западната литература това е описано като задължителен магически атрибут. Друг е въпросът, че металните сечива векове наред са били приоритет на едни по-висши касти, а за обикновения човек са били лукс, следователно селският маг може и да не е имал нож или кинжал, а ако го е имал, това сечиво е било безценно. А съвсем друг е въпросът, че и науката е била лукс и до нея са имали достъп малцина, затова е наричана и тайна. Но нека се върна в темата. Известно е че западната езотерична литература преди 2 или 3 века се е пишела главно от мъже, а съвременниците ни просто преписват и не се и замислят за това, което пишат, нито откъде точно идва това знание, нито дали е точно така, както го пише в дебелите книги с комерсиално лъскави корици. Затова реших да уточня няколко дребни подробности срещу, които много модерни вещери ще възроптаят, но не ми пука. Кинжалът или ножът е мъжки атрибут и е от нещата, които всеки магьосник, но от мъжки пол трябва да има. И тук идва голямото НО, кой е атрибута на вещицата или магьосницата, казано на съвременен език. Ами НОЖИЦАТА, мили момичета. В малко по-далечно време, когато не е имало обществени медицински заведения, хората са лекувани от селските знахари, баячи и вещи в занаята. Повече дори. всеки род си е имал вещ човек, който да се грижи за родовата памет, не само за здравето и този човек е обучавал, най-даровитото дете от рода, за да продължи традицията. И ако момичето е можело просто да се научи на домашните магични ритуали, момчето е трябвало да има ДАРБА. И тук възниква въпросът на какво са учели момичетата? Ами в древността дори месенето на хляба е било ритуал, а готвенето и днес си е алхимия, особено работата с подправки, които наричаме билки, което значи, че всяка от нашите баби е била неосъзната вещичка. И още нещо, но свързано с ножа и ножицата. Когато в семейството се е раждало дете и е трябвало най-възрастната жена да помогне в израждането в жарта на огнището са поставяни и двата атрибута - ножът и ножицата, от една страна, за да се дезинфекцират, а от друга страна да се пречистят и са поливани с вода преди да се отреже пъпната връв на детето. Няма да разказвам за четирите стихии, трябва сами да се сетите за тях ако сте магове. Но има една подробност, която удобно забравяме. Когато се роди момче, бабата (акушерката) реже пъпната връв с нож, а когато се роди момиче, пъпната връв се реже с ножица, защото това са мъжката и женската атрибуция на магичта тайна наука, която предците ни са знаели, а ние всеки ден изопачаване и се чудим защо при нас не се получава чудото, което древните са знаели. Ами просто е. Ние не спазваме правилата на женската и мъжката енергия. Иначе знам, че много от коментарите на дамите ще бъдат свързани с фразата, че на тях и с нож им се получава. Вярвам ви. Но не съвсем. Пишете по-често какви ритуали правите, а аз ще им се радвам. ЗАБЕЛЕЖКА: В селската магия на предците ни ножът и ножицата много често се заменят с други режещи инструменти като : кръклизи, сърп, брадва, тесла и др. Това личи от думите в старите наричания. ЗАБЕЛЕЖКА:

ВРЕМЕ ЗА ЖЕЛАНИЯ

Време е за желания. Ако не вярвате погледнете календара! Започнаха коледните пости, а след месец ще дойде Коледа. И така..., ако сте били послушни време е да споделите желанията си. Искам да кажа, че в днешно време и Дядо Коледа си модернизира офиса и си включи интернет, пък и сайт си спретна http://www.santaclausbg.hit.bg/adres.html . Та почвайте да желаете. И моля желайте по много и красиво. Живея с надеждата, че добрия старец хвърля по едно око и към блогспот. Ако не знаете как да си пожелаете нещо може да разкажете някоя вълшебна или не толкова вълшебна приказка за Коледа. И не си мислете, че аз съм официалният представител на Дядо Коледа за този блог, защото не съм. А и подаръци не раздавам, защото съм много стисната, а пък награди не присъждам, защото ме мързи да решавам кой е по, по най. Така че хора напрегнете си мозъчните клетки и измислете нещо красиво, дори и да не е много смислено, защото за красотата не е задължително мисленето, тя си е красива.

КОЛЕДНО ЖЕЛАНИЕ

Когато приближава Коледа, всеки се сеща за най-съкровените си желания и по свой собствен начин си поръчва подарък, който след няколко дни ще потърси под коледното дърво, украсено блестящо и очакващо пристигането на добрия старец, съпътствано от песента на вълшебните звънчета, които огласяват пътя на елените. После на това свещено място, за всяко дете, там, край елхата щеше да се съберат всички хора от семейството, които я бяха украсили с толкова надежда и нетърпеливо очакване, за да си намерят очаквания подарък.
А малко по-рано, в самото навечерие на Коледа с най-голямо удоволствие всеки от тях би протегнал ръце към топлината на камината, би се насладил на уханието на живия огън, смесено с уханието на домашния хляб и препечената, червена, суха чушка, би взел два ореха между дланите си и би ги счупил със собствени сили, само, за да задържи по-дълго усещането за истинското и неподправеното в този толкова специален ден, когато семейството се събира около огнището и ритуално си поделя пухкавия бял хляб.
Ще си припомнят невероятните ловджийски истории на дядо, ще послушат приказките на баба или просто ще си спомнят, че са били деца и че всичко това вече им се е случвало толкова много пъти, че една нощ, пък дори и толкова вълшебна като Коледа, не може да побере в шепите си толкова много спомени, някой се процеждат между по-ярките и падат в забравата, както пясъка в стар пясъчен часовник, после изчезват завинаги или за малко, но онези мигове на топлина, в която се сгушват всички от семейството сякаш остават да витаят из въздуха, като добри духове, който се развилняват точно в коледната нощ.
Коледа е онзи празник, които пристъпва с тихи стъпки към дома на всеки християнин, приканва го да намери най-доброто в себе си и около себе си и да преоткрие цялото си човешко благородство.
А там някъде в съзнанието на всяко дете се загнездва образа на един благ и справедлив старец, който има изключително важната задача да прецени добрината им и да награди усилията им да бъдат добри с най-желаните подаръци. До вечерта на Коледа той седи в своя люлеещ се стол и чете безбройните писма на малчуганите, преценява колко послушни са били и после им подготвя желания подарък.
Но тази Коледа щеше да е много трудна за добрия старец, защото той очакваше едно много специално писмо. Това от детето, което щеше да му пише за първи път и той трябваше на всяка цена да изпълни това желание, защото беше първото желание на едно самотно дете.
***
Същевременно на едно друго място и в едно друго време, на едно дете щеше да му се случи интересна случка, защото то не знаеше нищо за красивия Дядо Коледа, който показваше разни промоции по рекламите, тъй като нямаше как да ги гледа, нито пък се досещаше за тях. Това дете си нямаше коледно дърво, защото си нямаше нито своята детска стаичка, нито дори свой роден дом. Но то безумно вярваше, че някъде там из огромния свят има един Дядо Коледа, който изпълнява и най-съкровените, и най-трудните и най-неизпълнимите желания. За него просто беше зима и идваше Коледа. А каква зима беше само.
Зима, но от онези пухкави зими, за които сме чували и които все по рядко ни се случват. Имаше от онзи безкрайно бял, пухкав сняг, който хрупка като пресни солетки и е просто удоволствие да се пързаляш и дори като се почувстваш уморен да не ти се иска да влезеш и да се стоплиш до камината, а ти се иска да вдигнеш глава, да поемеш дълбоко въздух и да усетиш, цялата свежест на студения, щипещ бузите въздух.
Точно в този ден малкият палавник Гошко се беше измъкнал рано-рано от завивките, защото му се стори, че чу вълшебните звънчета на Дядо Коледа и реши, че е дошъл неговият вълшебен миг, в който някой ще е готов да изпълни и най-трудното, най-невъзможното и най-неизпълнимото, точно неговото, желание. Изровил беше, веднага, химикал и стара тетрадка от ученическата си чанта и беше написал първото в живота си писмо. И това писмо беше особено важно, защото щеше да го изпрати на самия Дядо Коледа и щеше да си поиска дом, стая и коледно дърво, но най-трудно му беше да напише писмото така, че да не изглежда, че иска твърде много и наведнъж.
Седнал на земята и тихо сгушен до леглото, което му бяха дали в детския дом за временно настаняване, Гошко стисна очички и се опита да си представи какво е да си има дом, не такъв временен, а дом като онзи на другите деца, които му бяха съученици от първи клас и бяха със семейство и дом, който идваха на училище с мама или баба, дори понякога ги докарваха татковците им с кола. Защото си помисли, че за да си го поиска, значи би трябвало да може да си го представи. Желанията не биха се сбъдвали, ако не бяха истински.
Гошко беше виждал много къщи - някои бяха големи, а други още по-големи, някои бяха малки и спретнати или пък много стари и небоядисани, едни му изглеждаха сиви, а други - още по-сиви. Беше виждал и блоковете, но някак си не можеше да си представи какво е апартамент, защото никога не беше влизал в апартамент, но като че най-трудно му беше да си представи какво е мама или баба да го хване за ръчичка и да го заведе у дома. Как ставаше това? Всеки ден виждаше как майки и баби водят деца на училище, дори виждаше как ги чакат след училище, за да ги заведат у дома, но как ставаше всичко това му беше толкова необяснимо, просто, защото не му се беше случвало.

***

Веднъж, когато беше в първи клас, се опита да си представи какво е да си има баба, като тази на Дани от неговия клас. Тази баба беше ниска, дебеличка със олющени обуща и пазарска чанта в ръка и всяка сутрин купуваше баничка на внучето си.
Гошко се огледа сред хората, които познаваше и забеляза, че лелката, която чисти втория етаж на дома за временно настаняване, малко прилича на бабата на Дани. Един ден я причака на стълбите и я попита:
- Леличко, може ли да те питам нещо много важно?
И когато тя му кимна утвърдително, той си пое дълбоко дъх, за да събере всичките си сили и я попита:
- Искаш ли да ми станеш баба?
А тя му обясни, че не може да му стане баба, защото си има свои деца и свои внуци. На Гошко му стана още по-тъжно и самотно и затова реши да я попита още нещо:
- А можеш ли да ми купиш баничка?
Той знаеше, че ще му дадат за закуска баничка още на другия ден, но просто искаше да знае какво е някой да му купи баничка, някой, който да прилича на бабата, за която си мечтаеше.
Тогава Гошко въздъхна тежко и си каза:
- Дядо Коледа, искам такава баба, същата като бабата на Дани.
Но миналата Коледа добрият старец не му беше донесъл желаната баба и Гошко реши, че не е получил подарък, само защото не е написал писмо, а не беше написал писмо, само защото тогава не можеше още да пише.

****

А сега, когато очакваше поредната самотна Коледа все по-често се опитваше да си представи какво е майка.
Преди няколко дни дойде майката на Асенчо. Той никога не я беше виждал, но му казаха, че е майка му и той и се радваше, за да го вземе, но тя не го взе, защото нямаше къде да го заведе, но му беше купила шоколадче и той си го изяде сам, защото беше от майка му.
В очите на Гошко тя беше много слаба, много висока и черна. Асенчо му каза, че не я харесва, но след като си беше изял шоколадчето.
А иначе, Гошко отдавна беше разбрал, че Асенчо си харесваше за майка леличката, която раздаваше закуските в столовата. Тя беше добра. Понякога даваше допълнително храна и нея всички я обичаха. Беше... никой не гледаше каква беше. Тя пазеше диета и разделяше нейната порция между послушните. Всички я обичаха и пред нея бяха послушни.
А Гошко си харесваше за майка една госпожа от училището. Всички казваха, че който не слуша свършва при нея и като се отиде при нея става страшно.
Той беше палаво дете, но много внимаваше да не направи беля, защото, ако идеше при нея тя щеше да си помисли, че е лош и нямаше да му стане майка, а за него това беше най-страшното нещо на света.
Всеки ден той заставаше близо до вратата на нейния кабинет, за да я види, просто да я погледне и да се почувства по-щастлив, защото щеше тайно да и' обещае, че ще е най-доброто дете на света.
Тя беше много хубава. Според преценката на Гошко тя носеше много красиви дрехи. Приличаше на есента. Имаше зелен костюм, но не онова пролетното свежо зелено, което се промъква между снежните преспи, когато пониква първото кокиче или онова зелено, което украсява розовия вишнев цвят, точно в онзи момент, когато розовото листче се отронва и полита към земята сякаш танцува валс; нито приличаше на онова лятното наситено зелено, което натежава пред очите през дните на най-голямата жега, а беше от онова зелено, което преминава в леко жълто и с оранжевия шал, който понякога го украсяваше, приличаше на най-красивото дърво в училищния двор. Тази жена му вдъхваше необяснима топлина и мекота и на Гошко му беше необяснимо странно защо всички деца се страхуват от нея. А като я погледнеше в очите виждаше само уморена добрина и не можеше да си представи, как тя можеше да е зла към някого.
Тя, неговата избрана майка, имаше светла коса, не беше точно руса, а просто истинска, кафява, не много тъмна и не много светла и Гошко не знаеше какъв е този цвят, но беше сигурен, че е като тази на Любимка.

****

А Любимка му беше съученичка и всички много я харесваха. Тя беше най-красивото момиченце и на Гошко му се налагаше да се сбива с някой всеки ден заради нея, защото си я беше харесал - за сестра .
Първият ден дори седяха заедно, но после ги разделиха, защото баща и не искаше тя да седи с него.
Гошко не беше виждал бащата на Любимка да я довежда или взима, както правеха родителите на другите деца, защото това беше работа на детегледачката. А всички казваха, че Любимка е от богаташко семейство. Но понеже нейните родители не идваха и никой не ги беше виждал, Гошко си представяше дома на Любимка като неговия, пълен с чужди хора и смяташе, че тя е като него, защото майка и я е оставила да я гледа някаква чужда жена. Следователно тя беше перфектната сестра.
Той често си говореше с нея. Казваше и, че има най-хубавата коса и най-хубавата рокля, и най-хубавата блуза, и... всички най-хубави неща и дори веднъж и каза, че иска да му бъде сестра, но тя май не го чу.
Всеки ден първо и казва, че е много хубава и има много хубава нова рокля.
Тя отговаря, че всичките и рокли са нови и красиви, след това се врътва на някоя друга страна, където не вижда Гошко пред себе си, а той отдавна си е решил, че се е врътнала, за да си покаже роклята, но тя после не се обръща към него, ама никога. Тя винаги така си се завърташе, а след това той винаги си отиваше на мястото. После дълго я гледаше как седи в другия край на стаята и после влизаше госпожата и започваше да ги учи на буквите, и после идваше междучасието и всичко се повтаряше. И така през цялото време откакто се познаваха.

****

Гошко дори беше успял да си хареса и татко. Когато го преместиха от стария дом в новия, го бяха качили в един микробус, шофьорът го почерпи с бонбонче и го попита:
- Как си, юнак?
Ето такъв татко искаше. Да кара микробус. Татковците на съучениците му имаха коли, а неговият, специално избран татко, караше микробус и го наричаше юнак.
Гошко отвори насълзените си детски очи, стисна химикала здраво, за да придаде увереност на разтрепераната от вълнение ръчичка и написа:
"Дядо Коледа,
Искам дом с майка и татко. Мама може и да е черна, а татко може и да не кара микробус. Аз много ще ги обичам и ще съм най-послушен на света."