Мога на дълго и широко да разказвам за моята баба и нещата, който ме учеше, когато бях дете, но и до сега помня как ми каза, че не може да ме научи на нищо хубаво, за да се пазя от лошото. И до сега не разбирам какво искаше да ми каже, защото всъщност ме научи на много неща, но бях дете, после станах атеист и изминах доста дълъг път докато разбера, че там отвъд видимия свят има и нещо друго и много силно. Независимо от всички ритуали, баянки и други странни практики, които ме учеше баба ми, във времето открих дълбоката същност на бабините думи:"Никой не е по-голям от Бога и който, каквото и да прави все някога ще се изправи пред Бог."
Но хората в своето дълбоко неразбиране продължават да правят всякакви глупости и забравят, че Бог е по-голям и все някога ще се срещнат с него или с Дявола :-), зависи към, кого ги влече повече. :-)
И така. Когато баба ми се омъжила за дядо ми е трябвало да мине едно сериозно изпитание и то е било да омеси хляб за голямото семейство на нейния свекър. Той лично поверил тази задача на младата невеста. Тя омесила и опекла хляб за цялата седмица, преоблякла се, защото дрехите, с които месила хляба били изцапани от брашното и когато свекърът се прибрал, намерил всичко готово за вечеря, погледнал баба ми с укор, дори злоба и изсъскал: "Нищо не си направила! Глупава жена и проста!", това били думите му, към новата снаха за цяла седмица напред. Следваща седмица баба ми пак била наказана да меси хляба и сцената пак се повторила. Разбрала, че има нещо, което не прави както трябва, но нямало как да разбере къде греши. Третата седмица, когато я накарали да меси хляба, нейната свекърва я дръпнала на страни и попитала:"Абе, момиче глупаво, твоята майка на нищо ли не те е научила? Когато месиш си връзваш футата /пристилата/ с разхлабен колан, през колана провираш шепа брашно и наричаш:
"Както хлябът не може без брашно, така и моето семейство не може без мен. После правиш същото с другите продукти - квас, вода, сол! Накрая си тупваш ръцете през гъза и казваш: "Аз съм най-добрата на света! Мене всички ме обичат.""
От баба ми знам, че това е хлабът, който меси младата булка през първия ден от живота си в новото семейство, но и всеки път, когато в семейството влезе Дяволът, т.е. когато има разправии или други проблеми. тя е научила този урок по трудния начин, на мен просто ми го каза, да си знам за всеки случай.
Най-добре е този хляб да се прави със сода, без участието на олио и да се пече върху брашно, но аз съм правила подобен ритуал с кекс и дори като мекици, защото в единия случай трябваше да почерпя хора, които не биха ми одобрили питката, а в другия случай просто нямах фурна, където да пека хляба и затова се доверих на мекиците. При мен този ритуал работи без проблем и без отказно. И дори съседите ме заобичаха, а аз не съм от лесните за обичане хора :-)
Успех в ритуала за помирение и обич в семейството!
между другото работи и в колектив, когато колегите са доста злобни :-)
Пробвайте и се похвалете някъде наоколо :-)
