Показват се публикациите с етикет матрица. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет матрица. Показване на всички публикации

8.08.2019 г.

Практики за вървежност


Моите баби още, когато бях малка са ми казвали някой малки практики за вървежност. Примерно, като се тръгне на път да се плисне вода напред, за да ми върви по вода или просто да се прекръстя и да кажа:"С Бога напред и аз по него". Разбира се тази фраза има много варианти и всеки си я знае по свой начин, важното е да работи за нас като защита. Но в живота ми имаше един момент на адски невървеж и реално не бях много на ясно какво да правя. Трябва да спомена, че бях направила всякакви изчиствания, но невървежността ме съпътстваше навсякъде. Когато вече нямаше какво да правя и започна да ме натиска отчаянието дойде един сън. На прозореца ми стояха и потропваха малки духчета като деца по нощнички и ме викаха по име. Сега няма да обяснявам какъв страх брах, заради други едни сънища от по-далечното ми минало, но в този сън имаше послание за мен и то гласеше:"Когато тръгнеш на път хвърли една бяла монета с лявата ръка, през дясното рамо и кажи: Плащам на пазителите на всички пътища, вдигнете бариерата, трябва да премина. Благодаря! След това вървиш напред и не се обръщаш" Много пъти съм го правила, когато дойде невървеж и при мен този малък ритуал наистина работи. Правя го винаги, когато ми предстои дълъг път или важна работа. И още нещо. Този ритуал може да се комбинира с един заговор между човек и пазители - ангел и демон. Просто е. Обръщаш глава към дясното рамо и казваш: " Ангел хранител, моля те, помогни ми с мен бъди, всяка врата ми отвори! Така да бъде! Благодаря!" След което обръщаш глава към лявото рамо и казваш: Демон пазител, моля те, помогни ми с мен бъди, всяка врата ми отвори! Така да бъде! Благодаря!" Едно предупреждение - не забравяйте да благодарите. Тези двамата винаги ни съпътстват и напътстват за наше благо, друг е въпросът колко ги чуваме и разбираме, но винаги са заслужили поне едно БЛАГОДАРЯ. Приятно магичене от мен. И запомнете, който започне не може да спре.

1.08.2019 г.

Ножът и ножиците като магични атрибути


Откакто светът стана глобален съвременната магика също стана доста глобална. Както се казва всеки, който прочете няколко публикации и става маг, а онези, който са чели най-малко стават направо гуру в магията. Затова все по-често се чудя дали се смея или да плача. Още по-лошото е че на такива хора има и кой да им плаща, защото светът има нужда от чудеса. Животът в интернет вече не е интересен, необходим е екшън и съвременните магове могат да го предложат и то не много скъпо, по-скоро напълно достъпно като цена. Особено ми харесва да чета статии и книги на съвременни езотерици, които по системата сбирщайн правят невъобразимо смешни съчинения, но сега нямам идеята да ги критикувам. Могат да си пишат и пишат, могат да издават и издават книги, явно има и кой да ги чете. Обаче повечето съвременни автори забравят да казват кое от къде са преписали, което също не ме интересува, защото мога да се сетя.На мен ми е известно, че малко по-назад във времето разните западноевропейски алхимици и езотерици са ходели на изток, за да се учат на т.н. тайно познание и доста са научили, но и доста не са доразбрали. А съвременните им последователи, особено по нашите земи е срамота да ми говорят глупости и да ми рицитират недонаучени учени, особено като се знае колко древна е нашата култура, а и магична "наука". Сега няма да се пъна и да разказвам колко е древна нашата алхимия щом от тук е тръгнала технологията за добив и обработка на злато, както и дестилацията като химичен процес за преработка на ферментирали плодове и билки. Но се изкушавам да кажа някой неща, който са свързани с металните произведения, използвани и до днес в магията. Всеки уважаващ себе си маг има своя нож или кинжал, защото в западната литература това е описано като задължителен магически атрибут. Друг е въпросът, че металните сечива векове наред са били приоритет на едни по-висши касти, а за обикновения човек са били лукс, следователно селският маг може и да не е имал нож или кинжал, а ако го е имал, това сечиво е било безценно. А съвсем друг е въпросът, че и науката е била лукс и до нея са имали достъп малцина, затова е наричана и тайна. Но нека се върна в темата. Известно е че западната езотерична литература преди 2 или 3 века се е пишела главно от мъже, а съвременниците ни просто преписват и не се и замислят за това, което пишат, нито откъде точно идва това знание, нито дали е точно така, както го пише в дебелите книги с комерсиално лъскави корици. Затова реших да уточня няколко дребни подробности срещу, които много модерни вещери ще възроптаят, но не ми пука. Кинжалът или ножът е мъжки атрибут и е от нещата, които всеки магьосник, но от мъжки пол трябва да има. И тук идва голямото НО, кой е атрибута на вещицата или магьосницата, казано на съвременен език. Ами НОЖИЦАТА, мили момичета. В малко по-далечно време, когато не е имало обществени медицински заведения, хората са лекувани от селските знахари, баячи и вещи в занаята. Повече дори. всеки род си е имал вещ човек, който да се грижи за родовата памет, не само за здравето и този човек е обучавал, най-даровитото дете от рода, за да продължи традицията. И ако момичето е можело просто да се научи на домашните магични ритуали, момчето е трябвало да има ДАРБА. И тук възниква въпросът на какво са учели момичетата? Ами в древността дори месенето на хляба е било ритуал, а готвенето и днес си е алхимия, особено работата с подправки, които наричаме билки, което значи, че всяка от нашите баби е била неосъзната вещичка. И още нещо, но свързано с ножа и ножицата. Когато в семейството се е раждало дете и е трябвало най-възрастната жена да помогне в израждането в жарта на огнището са поставяни и двата атрибута - ножът и ножицата, от една страна, за да се дезинфекцират, а от друга страна да се пречистят и са поливани с вода преди да се отреже пъпната връв на детето. Няма да разказвам за четирите стихии, трябва сами да се сетите за тях ако сте магове. Но има една подробност, която удобно забравяме. Когато се роди момче, бабата (акушерката) реже пъпната връв с нож, а когато се роди момиче, пъпната връв се реже с ножица, защото това са мъжката и женската атрибуция на магичта тайна наука, която предците ни са знаели, а ние всеки ден изопачаване и се чудим защо при нас не се получава чудото, което древните са знаели. Ами просто е. Ние не спазваме правилата на женската и мъжката енергия. Иначе знам, че много от коментарите на дамите ще бъдат свързани с фразата, че на тях и с нож им се получава. Вярвам ви. Но не съвсем. Пишете по-често какви ритуали правите, а аз ще им се радвам. ЗАБЕЛЕЖКА: В селската магия на предците ни ножът и ножицата много често се заменят с други режещи инструменти като : кръклизи, сърп, брадва, тесла и др. Това личи от думите в старите наричания. ЗАБЕЛЕЖКА:

1.05.2019 г.

Сценарият на моя живот


Когато гледам заглавието на този пост ми идва една лека усмивка, но истината е че живея в стереотип или матрица, както и да се нарича има някакви опорни точки, които ме свързват с масовото човешко поведение. И след като съм в матрицата или стереотипа, значи много лесно мога да разбера къде ми са грешките и защо всичко не става така, както ми се иска, а става някак по-различно, леко изкривено или изобщо не става. Затова се сещам, че има един начин да разбера какъв е сценария на моя живот и как да се справя с НЕставането на нещата, които си пожелавам и все ме подминават или изобщо не идват. Задачата тук е да отговоря на три прости въпроса: 1. Коя е моята любима приказка? 2. Кой/я е моят/а любим/а приказен герой/ня? 3. Кой/я е моят/а НЕ любим/а приказен герой/ня? На първо четене изглежда лесно и всеки може да каже откровено отговорът на тези три въпроса, но реално нещата са по-различни, защото: 1. Това е нашият житейски стереотип: 2. Това е нашата роля в живота: 3. Това е стереотипа на хората, които правят живоата ни АД. И така. 1. Моята любима житейска приказка е „Цветята на малката Ида“ 2. Моят любим приказен герой е Мечо Пух 3. Моята най-НЕлюбима героиня е Спящата красавица. Какво излиза, когато тегля чертата? 1. По сценария на моя живот аз съм инфантилна наивница, на която някой трябва да и‘ обясни правилата на играта, а всъщност, просто може би е време да разбера, че не трябва да се вкопчвам в тленните вещи на битовизма. Обаче, за мое съжаление този обяснител не е някакъв симпатичен студент, близък приятел на семейството, а в моя случай е самия живот, който всеки ден ми подарява по един урок, който не винаги приемам с удоволствие и радост, а и трябва да съм благодарна, но не мога, защото смятам, че ТОЙ – животът – все пак е длъжен да ме учи. Колко жалко за мен, нали! 2. Според моя любим приказен герой, аз съм почти сладур – леко самодостатъчна, достатъчно не оценяваща материалните придобивки в живота си и разбира се непрекъснато търсеща приятел сред хората, където човекът все е недостатъчно изявена същност. Но „колкото повече, толкова повече!“. Какво да се прави, живеенето е сложен процес. 3. И по последната точка излиза, че просто не понасям тесногръди, недовиждащи, претенциозни тестени изделия, проявени в човешка форма и изветсни като КИФЛИ и КРОАСАНИ. Още нещо. :-) Като задача за размисъл. Представете си че имам домашно да напиша приказката на моя живот, като използвам сюжета, т.е. историята на моята любима приказка, но добрият герой нека бъде моят най-любим приказен герой, а лошият - НЕ любимият ми герой и тогава ще стане такъв екшън, какъвто е и живота ми :-) И така :) Моят Мечо Пух гледа отстрани щастието на другите /танцуващите за последно цветя/ и слуша как Спящата красавица му налива Ъкъл по живеене :-) :-) :-) Много сладурско, нали! Онази, която си е проспала живота шЪ ми чете конско, егати :-) :-) :-) Който има търпението да изчете този пост и след това да се самоанализира много ще ме зарадва. Поне ще разбера, че не съм единствената, която си задава въпроси около житейския си стереотип. 

Родовата енергия (таро подредба)

От доста време имах желание да направя една таро подредба, свтрзана с енергиите, които идват към нас от различните клонове на родовата систе...