Сценарият на моя живот

Когато гледам заглавието на този пост ми идва една лека усмивка, но истината е че живея в стереотип или матрица, както и да се нарича има някакви опорни точки, които ме свързват с масовото човешко поведение. И след като съм в матрицата или стереотипа, значи много лесно мога да разбера къде ми са грешките и защо всичко не става така, както ми се иска, а става някак по-различно, леко изкривено или изобщо не става. Затова се сещам, че има един начин да разбера какъв е сценария на моя живот и как да се справя с НЕставането на нещата, които си пожелавам и все ме подминават или изобщо не идват. Задачата тук е да отговоря на три прости въпроса: 1. Коя е моята любима приказка? 2. Кой/я е моят/а любим/а приказен герой/ня? 3. Кой/я е моят/а НЕ любим/а приказен герой/ня? На първо четене изглежда лесно и всеки може да каже откровено отговорът на тези три въпроса, но реално нещата са по-различни, защото: 1. Това е нашият житейски стереотип: 2. Това е нашата роля в живота: 3. Това е стереотипа на хората, които правят живоата ни АД. И така. 1. Моята любима житейска приказка е „Цветята на малката Ида“ 2. Моят любим приказен герой е Мечо Пух 3. Моята най-НЕлюбима героиня е Спящата красавица. Какво излиза, когато тегля чертата? 1. По сценария на моя живот аз съм инфантилна наивница, на която някой трябва да и‘ обясни правилата на играта, а всъщност, просто може би е време да разбера, че не трябва да се вкопчвам в тленните вещи на битовизма. Обаче, за мое съжаление този обяснител не е някакъв симпатичен студент, близък приятел на семейството, а в моя случай е самия живот, който всеки ден ми подарява по един урок, който не винаги приемам с удоволствие и радост, а и трябва да съм благодарна, но не мога, защото смятам, че ТОЙ – животът – все пак е длъжен да ме учи. Колко жалко за мен, нали! 2. Според моя любим приказен герой, аз съм почти сладур – леко самодостатъчна, достатъчно не оценяваща материалните придобивки в живота си и разбира се непрекъснато търсеща приятел сред хората, където човекът все е недостатъчно изявена същност. Но „колкото повече, толкова повече!“. Какво да се прави, живеенето е сложен процес. 3. И по последната точка излиза, че просто не понасям тесногръди, недовиждащи, претенциозни тестени изделия, проявени в човешка форма и изветсни като КИФЛИ и КРОАСАНИ. Още нещо. :-) Като задача за размисъл. Представете си че имам домашно да напиша приказката на моя живот, като използвам сюжета, т.е. историята на моята любима приказка, но добрият герой нека бъде моят най-любим приказен герой, а лошият - НЕ любимият ми герой и тогава ще стане такъв екшън, какъвто е и живота ми :-) И така :) Моят Мечо Пух гледа отстрани щастието на другите /танцуващите за последно цветя/ и слуша как Спящата красавица му налива Ъкъл по живеене :-) :-) :-) Много сладурско, нали! Онази, която си е проспала живота шЪ ми чете конско, егати :-) :-) :-) Който има търпението да изчете този пост и след това да се самоанализира много ще ме зарадва. Поне ще разбера, че не съм единствената, която си задава въпроси около житейския си стереотип. 