Отвързване с кърпичка

Преди време написах няколко ритуала за отключване и споменах, че магичния ритуал не е заключване, а е връзване на късмета/вървежа. Но не е задължително да има магия, за да не ни върви никак. Напълно е достатъчно сами да си натрупаме негатив. Как става отвързването на късмета. Най-простият начин който знам е с кърпичка и монети. Необходими са следните неща: 1. бяла носна кърпичка или ако няма такава може и на цветя: 2. четири бели монети, може и по 10 стотинки. Как се прави? В ъгълчетата на кърпичката се завързват монетите, ще рече във всеки ъгъл по една. Кърпичката се поставя под възглавницата и се спи върху нея поне 3 нощи. Желателно е този ритуал да се прави на нова луна, защото по традиция започваме новото от новолуние и новия късмет и вървеж трябва да започнат с новолунието, но понякога нещата са спешни и може да се направи, когато е възможно, но е редно да се повтори на новолуние. След третата нощ с кърпичката в джоба отиваме в черквата и палим 2 свещи - една за мъртвите, поне една за здраве на живите и си пожелаваме, което ни е необходимо, но с желанието върви и откуп - за любов е бяло цвете и бяла монета, а за друго е бяло брашно, за здраве е олио и бяло брашно и винаги бяла монета, може и 10 стотинки. След като са запалени свещите се излиза навън и на зелена трева, близо до път се отърваваме от кърпичката като я хвърляме зад нас, с лява ръка над дясното рамо и казваме: "Който развърже кърпата, той ще ми развърже и късмета" Продължавате да вървите без да се обръщате. Мисля че не е сложно за изпълнение и всеки може да го направи за себе си. Ако искате да го направи те за друг човек има няколко неща, които е добре да се знаят. Човекът трябва да е в родствени отношения с вас, най-добре отношението да е родител - дете. На лист се пише името на човекът и когато идете в черквата го оставяте там като си заплатите да му се прочете литургия. На същото лисче може да запишете и имената на другите членове на семейството, защото и невървежността понякога се разпределя между роднините, заради кармичните договори.

Изчистване на енергии с метла

Понеже е усип (намаляваща луна) и е подходящо време за изчистване на енергетиката около нас мога да споделя един много прост ритуал. С метла се замита цялото жилище, ако е къща се включва таван, мазе и стълби, освен всички стай. Всяко помещение се замита с метла, може и модерна от пластмаса, но има една тънкост в метенето, защото докато се извършва се нарича с определени думи. Мете се от стените и ъглите към вратата и на всяко замитане се казва:"Всичко лошо вън!", а когато се стигне до врата се мете обратно, към средата на стаята и се казва:"Всичко добро при нас остава!" това не е всичко. В хартиена салфетка, желателно бяла се взима по малко боклук от всяко помещение и тази сбирка се изхвърля в течаща вода с 10 стотинки, през ляво рамо с дясна ръка и се казва:"Плащам ти вода, отнеси това далеч от мен/нас/дома". По пътя на обратно не е желателно да се обръщате назад. След това у дома се измиват всички дръжки на врати и прозорци с бяла кърпа или хартия топнати в оцет и вода, който желае си напръсква дома със светена вода. Редно е да се отиде в черква и да запали свещ за мъртви и за живи. Ако имате желание си го пожелавате и е добре желанието за любов да е придружено с бяло цвете, а всичко друго с пакет брашно. Тук има един нюанс, който е добре да спомена. Ако някой има причина да вярва, че срещу него, семейството му или дома му е направена магия ще трябва леко да разшири ритуала. Това значи, че първо трябва да идете при старите мъртви. Заметете около гроба, чистенето там се прави с ръце и на стар гроб не се копае с нищо дори с ръце. На гроба се оставя нещо за хапване, може и само хляб или нещо сладко и се прелива вино, пали се задължително свещ и се иска прошка, че нарушавате спокойствието, ако имате мъка или радост е желателно да споделите и да помолите рода за подкрепа. След това си отивате у дома, правите горната чистка и после отивате в черквата, както вече описах. Ако нещата са много зле, за да се направи качествена чистка е редно да се направи малък помен в черквата за стари мъртви на усип. Казвам това, защото голяма част от магиите се правят с участието на нещо взето от гроб или мъртвец и за да се направи изчистване е редно да се успокой мъртвия първо и след това на новолуние у дома се прави водосвет. Ако попаднете на свещеник, който има желание да ви помогне със сигурност ще ви обясни какво и как да се направи правилно. Но за да се изчистите е редно да не забравяте и за родовите енергии, които събуждаме с негативите си, защото близките ни винаги откликват, но не винаги оказват адекватна помощ, затова негативът е редно да се чисти навреме и не само от нас, но и от рода, защото на енергийно ниво ние си обменяме не само положителни опитности, но си споделяме и лошотията.

Отърваване от враг

Има ситуации, когато сме на полеви условия, т. е. на обществено място и не винаги има начин да се направи някой ритуал или практика, която изисква специална подготовка. Проблемът е че в много моменти, когато ни е трудно просто забравяме, че заедно с нас има две сили, които винаги са готови да ни помогнат и да ни защитят - нашият АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ и НАШИЯТ ДЕМОН ПАЗИТЕЛ. Когато се окажем под вражески огън просто можем да си направим малка армия и да се справим бързо и ефективно, като мобилизираме тези наши покровители. Ето как се прави: Завъртаме глава към дясното рамо и казваме: "Ангел Хранител, сега те моля, помогни ми, от напаст спаси ме! Заключи устите, затвори очите. Благодаря!" После обръщате главата на ляво и казваме: "Демон Пазител, сега те моля, помогни ми, от напаст спаси ме! Заключи устите, затвори очите. Благодаря!" След това се обръщаме към човека и казваме: "В страх те обричам, за немота устата ти заричам, като лист трепери, пред мен се поклони! Да бъде!" Добре е да се каже 3 пъти преди ситуацията, но ако е неочаквана е възможно и в момента да се изкаже, а може и след това, също не е грешка. Може да се каже и само едно от трите наричания, но е за предпочитане да се запомни цялото. Освен това може да се напише името на човек на лист и да се нарече преди среща с него, а може да се каже и в момента, в който го видим от далеч, преди да сме влезли в негативно емоционално противоречие.

Защита от врагове

Животът ни стана доста труден и все по-често се сблъскваме със всякакъв вид човешки негативи. Много често ни заливат със злоба всякакви хора, понякога съвсем случайно срещнати на улицата озлобени от живота си хора просто ни се нахвърлят без нищо да сме им направили и ни изливат помията на целия си душевен негативизъм. В този пост ще напиша едно лесно наричане за раздяла с врагове от всякакво естество. Може да се ползва при всеки вид човешка агресия - включително срещу клюкари и случайно срещнати злобари. Това наричане го взех от езотерик в интернет и съм го изпробвала само веднъж. всеки може да пробва как работи, но изискването е да не носим озлобление в душата си. Наричането работи чрез силата на прошката и любовта към ближния. За хората, които не могат да преодолеят егото си в друг пост ще напиша ритуал с по-агресивен тон. Наричането е следното: Аз те чувам, аз те разбирам, знам че си част от моята родова памет, аз няма да сторя зло срещу теб и ти няма да сториш зло срещу мен. Аз съм свободна и ти си свободен, мой истинен враг. Аз не съм ти длъжна и ти не си ми длъжник, мой роден враг. Отиди си в мир и покой, защото аз съм свещеник на моя род. Аз ти прощавам и ти ми прости. На мен нищо не ми трябва от теб и на теб нищо не ти трябва от мен. Аз съм свободна и ти си свободен, мой истинен враг. Нека се освободим. Така да бъде. Амин. Освен това тези думи се казват пред запалена свещ, като се казва името на човека, към който искаме да отправим това наричане. Ако не знаем името му е достатъчно да си ориентираме гледка към него, т.е. да го виждаме, дори и от по-голямо разстояние. Думите може да се кажат и на обществено място, ако очакваме някой да си излее негативните емоции над нас - примерно в магазин или заведение. Сигурна съм, че хората, които са убедени, че към ближния трябва да се подходи с любов ще разберат горните думи. Забележка: Има неща, които не стават от първия път. Понякога магията изисква повтаряне 3, 7, 9 пъти. За да ви се получи, просто трябва да опитате и понякога повече пъти.

Кармична запис за длъжник

Преди много години, когато бях в безисходност една книга за развитие на интуицията ми помогна да открия как се прави кармична запис. И тъй, ето как. Първо трябва да си наясно какво искаш. Често това е желание за възмездие, а понякога си е просто отмъщение. НО, ако човек тръгне да отмъщава този метод може да заработи срещу него. Това може да се приеме като предупреждение, но може и да се пренебрегне. За да работи правилно тази запис не трябва да се търси отмъщение, а трябва да се търси възмездие, до което се достига само чрез искренна прошка, въпреки че това е най-трудното условие за всеки човек, защото човекът е подвластен на емоциите и те понякога му правят лоши услуги като се изливат в негатив в най-неподходящия момент. След като човек е сигурен, че искрено е простил и усеща, че емоциите няма да му изиграят лоша шега се преминава към самата кармична запис. Първо се казва молитва. Аз използвам "Отче наш", веднага след молитвата има обръщение към всички светии и други същности и към моята душа, която е посредник в йерархията. И вече идва ред на самата запис, която става по следния начин, пиша името на човека, до него пиша думата ДЛЪЖНИК и после правя моята запис, която е един вид наричане: "Прощавам ти от сърце, както Бог ще прости на мен и те предавам в неговите ръце ”. разбира се самата запис има много възможности, но за да се стигне го възмездие, непременно трябва да се прости. След това се казва молитвата отново и записката се изгаря. Не е трудно за изпълнение и затова е много изкушаващо. Няма да пиша забрани и последствия при използването на тази запис с отмъстителна цел, просто всеки има право да си понесе съответната отговорност пред канцеларията на Дедо ми БоГи и разбира се трябва да кажа, че отговорът е в ранмките на 3 дни.

Практики за вървежност

Моите баби още, когато бях малка са ми казвали някой малки практики за вървежност. Примерно, като се тръгне на път да се плисне вода напред, за да ми върви по вода или просто да се прекръстя и да кажа:"С Бога напред и аз по него". Разбира се тази фраза има много варианти и всеки си я знае по свой начин, важното е да работи за нас като защита. Но в живота ми имаше един момент на адски невървеж и реално не бях много на ясно какво да правя. Трябва да спомена, че бях направила всякакви изчиствания, но невървежността ме съпътстваше навсякъде. Когато вече нямаше какво да правя и започна да ме натиска отчаянието дойде един сън. На прозореца ми стояха и потропваха малки духчета като деца по нощнички и ме викаха по име. Сега няма да обяснявам какъв страх брах, заради други едни сънища от по-далечното ми минало, но в този сън имаше послание за мен и то гласеше:"Когато тръгнеш на път хвърли една бяла монета с лявата ръка, през дясното рамо и кажи: Плащам на пазителите на всички пътища, вдигнете бариерата, трябва да премина. Благодаря! След това вървиш напред и не се обръщаш" Много пъти съм го правила, когато дойде невървеж и при мен този малък ритуал наистина работи. Правя го винаги, когато ми предстои дълъг път или важна работа. И още нещо. Този ритуал може да се комбинира с един заговор между човек и пазители - ангел и демон. Просто е. Обръщаш глава към дясното рамо и казваш: " Ангел хранител, моля те, помогни ми с мен бъди, всяка врата ми отвори! Така да бъде! Благодаря!" След което обръщаш глава към лявото рамо и казваш: Демон пазител, моля те, помогни ми с мен бъди, всяка врата ми отвори! Така да бъде! Благодаря!" Едно предупреждение - не забравяйте да благодарите. Тези двамата винаги ни съпътстват и напътстват за наше благо, друг е въпросът колко ги чуваме и разбираме, но винаги са заслужили поне едно БЛАГОДАРЯ. Приятно магичене от мен. И запомнете, който започне не може да спре.

Нещо малко срещу пиянство

За много хора зависимостта от алкохола е ежедневие, но и проблем за близките. много хора никога не намират решение на този проблем, а други изобщо и не се борят с него, просто приемат, че това се случва или се опитват да скрият проблема като демонстрират безразличие или пълно безсилие. Но реално за всеки проблем има решение стига човекът да го поиска и потърси. Много хора се обръщат за професионална помощ към лекари и това е правилния подход, друг е въпросът до колко е работещ и дали помага на всеки. Няма да изпадам в подробности за тези неща. Има хора, които разчитат на баячки и народни лечители. Някой получават помощ и се справят с проблема, други - не. Но най-ефективният начин за справяне с този проблем е личното желание, воля и последователност. В този пост предлагам една малка формула с магичен привкус. Който иска може да я ползва свободно. Първата стъпка е да осъзнаете, че пиянството пречи на всички хора. Второто е алкохоликът да пожелае да се откаже, поне с думи да го изрази. Третата стъпка е да помогнете, АКО ваш близък има проблем и САМО, АКО той има желание да се откаже. КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИТЕ? В бутилката с алкохол, от която пие жертвата на зависимост сипвате малко СВЕТЕНА ВОДА, колкото да не личи разреждането и докато сипвате казвате: "Алкохол и пиянство ОТКАЗВАМЕ ЗАЕДНО" Не е трудно, може лесно да се изпълни. Когато става въпрос за закоравял пияница в момента в който си сипе алкохол и преди да е отпил глътка казвате същото наричане:"Алкохол и пиянство ОТКАЗВАМЕ ЗАЕДНО" Пожелавам успех на всички, които решат да опитат.

Ножът и ножиците като магични атрибути

Откакто светът стана глобален съвременната магика също стана доста глобална. Както се казва всеки, който прочете няколко публикации и става маг, а онези, който са чели най-малко стават направо гуру в магията. Затова все по-често се чудя дали се смея или да плача. Още по-лошото е че на такива хора има и кой да им плаща, защото светът има нужда от чудеса. Животът в интернет вече не е интересен, необходим е екшън и съвременните магове могат да го предложат и то не много скъпо, по-скоро напълно достъпно като цена. Особено ми харесва да чета статии и книги на съвременни езотерици, които по системата сбирщайн правят невъобразимо смешни съчинения, но сега нямам идеята да ги критикувам. Могат да си пишат и пишат, могат да издават и издават книги, явно има и кой да ги чете. Обаче повечето съвременни автори забравят да казват кое от къде са преписали, което също не ме интересува, защото мога да се сетя.На мен ми е известно, че малко по-назад във времето разните западноевропейски алхимици и езотерици са ходели на изток, за да се учат на т.н. тайно познание и доста са научили, но и доста не са доразбрали. А съвременните им последователи, особено по нашите земи е срамота да ми говорят глупости и да ми рицитират недонаучени учени, особено като се знае колко древна е нашата култура, а и магична "наука". Сега няма да се пъна и да разказвам колко е древна нашата алхимия щом от тук е тръгнала технологията за добив и обработка на злато, както и дестилацията като химичен процес за преработка на ферментирали плодове и билки. Но се изкушавам да кажа някой неща, който са свързани с металните произведения, използвани и до днес в магията. Всеки уважаващ себе си маг има своя нож или кинжал, защото в западната литература това е описано като задължителен магически атрибут. Друг е въпросът, че металните сечива векове наред са били приоритет на едни по-висши касти, а за обикновения човек са били лукс, следователно селският маг може и да не е имал нож или кинжал, а ако го е имал, това сечиво е било безценно. А съвсем друг е въпросът, че и науката е била лукс и до нея са имали достъп малцина, затова е наричана и тайна. Но нека се върна в темата. Известно е че западната езотерична литература преди 2 или 3 века се е пишела главно от мъже, а съвременниците ни просто преписват и не се и замислят за това, което пишат, нито откъде точно идва това знание, нито дали е точно така, както го пише в дебелите книги с комерсиално лъскави корици. Затова реших да уточня няколко дребни подробности срещу, които много модерни вещери ще възроптаят, но не ми пука. Кинжалът или ножът е мъжки атрибут и е от нещата, които всеки магьосник, но от мъжки пол трябва да има. И тук идва голямото НО, кой е атрибута на вещицата или магьосницата, казано на съвременен език. Ами НОЖИЦАТА, мили момичета. В малко по-далечно време, когато не е имало обществени медицински заведения, хората са лекувани от селските знахари, баячи и вещи в занаята. Повече дори. всеки род си е имал вещ човек, който да се грижи за родовата памет, не само за здравето и този човек е обучавал, най-даровитото дете от рода, за да продължи традицията. И ако момичето е можело просто да се научи на домашните магични ритуали, момчето е трябвало да има ДАРБА. И тук възниква въпросът на какво са учели момичетата? Ами в древността дори месенето на хляба е било ритуал, а готвенето и днес си е алхимия, особено работата с подправки, които наричаме билки, което значи, че всяка от нашите баби е била неосъзната вещичка. И още нещо, но свързано с ножа и ножицата. Когато в семейството се е раждало дете и е трябвало най-възрастната жена да помогне в израждането в жарта на огнището са поставяни и двата атрибута - ножът и ножицата, от една страна, за да се дезинфекцират, а от друга страна да се пречистят и са поливани с вода преди да се отреже пъпната връв на детето. Няма да разказвам за четирите стихии, трябва сами да се сетите за тях ако сте магове. Но има една подробност, която удобно забравяме. Когато се роди момче, бабата (акушерката) реже пъпната връв с нож, а когато се роди момиче, пъпната връв се реже с ножица, защото това са мъжката и женската атрибуция на магичта тайна наука, която предците ни са знаели, а ние всеки ден изопачаване и се чудим защо при нас не се получава чудото, което древните са знаели. Ами просто е. Ние не спазваме правилата на женската и мъжката енергия. Иначе знам, че много от коментарите на дамите ще бъдат свързани с фразата, че на тях и с нож им се получава. Вярвам ви. Но не съвсем. Пишете по-често какви ритуали правите, а аз ще им се радвам. ЗАБЕЛЕЖКА: В селската магия на предците ни ножът и ножицата много често се заменят с други режещи инструменти като : кръклизи, сърп, брадва, тесла и др. Това личи от думите в старите наричания. ЗАБЕЛЕЖКА:

Дървена лъжица като магичен атрибут

Много често в домашни условия се правят най-различни ритуали за здраве, за щастие и за любов. Винаги, когато се правят тези ритуали в домашна обстановка, мислено или чрез директно наричане включваме и нищо не подозиращи роднини - деца, съпруг, снаха, зет, родители или други познати и разбира се забравяме, че такива неща не се правят без знанието и съгласието на другата страна. Важна е целта - здраве, щастие, успех и няма никакво значение, че някой може да не ви иска пожеланията, наричанията и орисванията, защото егоистичността на непоисканото доброденствие за целия свят, надделява над мисленето. Затова реших да драсна няколко слова за атрибуцията на този вид домашна магия, която ни се случва всеки ден. Казвам всеки ден, защото много пъти са ми наблъсквали в ръцете парче хляб я за здраве, я за душа. И така. трябва да се знае следното нещо. Когато се прави ритуал в къщи, независимо за какво е и в него се включват имената на други хора, независимо, че не са попитани дали искат, вършителят на ритуала трябва да постави в пояса си дървена лъжица. Ако ритуалът е посветен на семейството, то тази част от лъжицата, която загребва, трябва да е нагоре и обърната към тялото. Ако ритуалът не е за член от семейството, тогава тази част от лъжицата, която загребва е нагоре и обърната към колана, т.е. обратно спрямо тялото. За членове от семейството също се считат кумове и кръщелници, защото там отношението е между духовни родители и деца. Надявам се това да е полезно и съм сигурна, че ще предизвика много въпросителни, но има един правилен отговор, който гласи, че всяка магия, дори и домашната, си има правила и когато решим да практикуваме е добре да знаем как точно се прави, за да не ревем след това, че не ни се е получило или се е получило не точно, както го искаме или ни е застигнал откат. Нужно е малко ЪкЪл, но навреме. Ако някой смята, че това му е излишно може просто да пропусне, но ако някой прави ритуали просто трябва да знае правилата на играта. Беше ми радостно и усмихнато, докато пишех това. Забележка: Когато ритуалът се извършва лично от вас и се отнася само за вас без да засяга други хора, тогава лъжицата не е задължителен атрибут.

Пепеляшка като игра на съдбата

През 1981 г. Колет Даулинг популяризира термина комплекс на Пепеляшка, като визира образа на жената зависима от своя съпруг и от домакинските си задължения. Комплексът представлява страх от загуба на женствеността при загуба на партньора си. Понеже аз наскоро си направих един експеримент с мои приятелки като има зададох само три въпроса: 1. Коя е твоята любима вълшебна приказка? 2. Кой е твоят любим приказен герой? 3. Кой е твоят не любим приказен герой? От този прост експеримент излезе, че една голяма част от жените харесват приказката и героинята Пепеляшка, а обикновено не харесват мащехата, в която и да е приказка. И понеже това беше експеримент, то първият въпрос трябваше да покаже какъв е сценарият на живота, на всеки участник, а вторият въпрос показва каква роля играе участникът в собственият си живот. Като резултат излезе, че Пепеляшки са всички жени превърнали своя съпруг в принц, който не помага в домакинството, а съвременната Пепеляшка освен, че ходи на работа, обикновено не много престижна и често нископлатена, трябва сама да се грижи за цялото домакинство и за децата. Обаче изненадата ми беше, когато открих, че това не притеснява повечето жени, дори според тях това е правилния начин на живот. Нищо лошо, бих казала, но има едно голямо НО. Много от тези жени се превръщат в домашна прислуга на роднините си, като изпълняват всякакви капризи. съпругът се чувства принц, но съвременната Пепеляшка не се чувства принцеса, защото реално тя е слугинаж. Стана ми интересно как се стига до този стереотип и нямаше нищо ново, чудно или изненадващо. Ами всъщност майката на съвременната Пепеляшка също е била Пепеляшка, което означава, че се повтаря сценария, но на по-модерно ниво, дали?Освен това повечето Пепеляшки в детството си са се чувствали изоставени от родителите си при разни роднини - най-често баби и дядовци, където не винаги са били любими деца, по-често роднините са били принудени да помагат, от където се появява и онази естествена омраза към приказната мащеха, в чиято роля в настоящия момент играят бабите, а на по-късен етап често се случва да това да бъде пряк началник или свекърва. Краткият извод е - животът е вълшебна приказка, а ние трябва само да си изберем роля.

Заключване или НЕ

От детските си години или поне след смъртта на баба ми, не се занимавам много сериозно с ритуална магия, освен ако не реша да направя някакво енергийно изчистване за себе си, но реално като се замисля съм пробвала доста неща. И все пак не се чувствам компетентна в магиченето. Сигурна съм, че хората, които се занимават с специфични услуги от този род знаят повече то мен, поне заради факта, че аз отдавна не си правя труда да запомням кое как се правеШЕ Обаче знам, че в българската магическа традиция много често се говори за ЗАКЛЮЧВАНЕ и много хора изчистват тази магийка с отключване на ЦЪРКВА или КАТИНАР. Без бой си признавам, че съм правила и двете. Обаче и двете практики имат нюанси и понякога трябва да ви посъветват "специалисти" в практическата магийка кое е най-подходящото за правене в конкретния ваш случай. Тук, обаче, ще споделя моя опит. Отключване на ЦЪРКВА за късмет. Този ритуал съм го правила няколко пъти и все по различни начини. 1. Първи ритуал за отключване на църква - направих го по съвет на ясновидка, която гледаше на икони, не помня името на жената, но ще споделя ритуалът: Отива се рано в черквата, по предварителна уговорка с човек от персонала. Нося 2 кърпи - бели. Прекръствам се по инструкция на служителката и отключвам. Запалвам свещи, поне 2. Едната за светията, който покровителства този прекрасен ден и едната за здраве, късмет и щастие на мен. За първата свещ ще пиша друг път, защото аз я ползвам малко енергийна диагностика :-) Едната кърпа е подарък за църквата и я оставям на икона, в нашата църква винаги е изнесена иконата на най-близкия църковен празник, ако ли няма такава икона, подаръкът се оставя на иконата на Исус Христос придружена с бяла стотинка ( 10, 20, 50). С другата кърпа се забърсват всички достъпни икони или поне няколко. Тази кърпа се пази, аз моята си я нося в една раница заедно с лаптопа по света и у нас, вече няколко години. Това е ритуално изчистване, но също и енергийно зареждане. Ако решите да ползвате кърпата съвсем практично в ежедневието си е редно първо да я изперете само със студена вода и водата да се изхвърли, където крак не стъпва, за да не се подгазава, ще рече върху цвете или зелена площ. 2. Втори ритуал за отключване на църква - направих го по мое желание и по подсказка на църковна служителка. Пак става с предварителна уговорка със служител на църквата. Отива се рано сутрин. Докато държах ключа и преди да отключа трябваше да кажа 3 пъти молитвата "Отче наш", отключвам, отварям широко вратата, прекръствам се и се покланям, след това влизам и запалвам свещи, колкото желая, но поне 1. Аз паля най-малко 2 :-)(повече, но няма даобяснявам тук, за тези неща) Този ритуал съм го правила няколко пъти, особено преди да тръгна за чужбина на сезонна работа. 3. Третият ритуал за отключване на църкава съм го чувала, но не съм го правила. Преди отключването на църквата се пуска бял гълъб пред църквата. Това е ритуал за намиране на жених, защото като пуснеш гълъба, той трябва да си намери половинка, както и изпълняващия ритуала :-) Подробно не си спомням нито думите, нито действията, а и не съм си правила записки, затова, ако някой реши да го прави може да пита стари хора и да сподели или просто да импровизира. Отключване на КАТИНАР за отваряне на късмет. Този ритуал за първи път съм го правила преди почти 20 години, но тогава не знаех нищо за онази интересна магийка, която хората наричат "ЗАКЛЮЧВАНЕ НА КЪСМЕТ", а то всъщност е "ЗАВРЪЗ", т.е. късметът се връзва (това е когато някой иска да се омъжи или ожени за вас и ви завръзва, така че друг да не може да ви вземе, много често стари моми и ергени имат това енергийно влияние, обаче с този завръз идва и невървеж върху всички области от живота, защото се ограничава пътя на любовта :-) на това обяснение не му е тук мястото, но хайде от мен да мине) и след това не се разтуря с отключване на катинар, а с развръзване на възли :-). Сега вече знам повече за отключването на катинар, но го правя по-скоро за отваряне на пътища и за вървеж, не точно за отключване на късмет. Късметът е друга тема и го отвръзвам по друг начин, дори по няколко, но сега няма да пиша за това. Темата е отключване, все пак.:-) Моят начин, който съм го чувала, от знаещ човек е: Купувам малък катинар. Изваждам му ключовете. заключен го поставям под възглавницата за 3 нощи, последния път забравих за него и стоя 9 нощи. Приемам, че така е трябвало, иначе щях да се сетя за него. Когато се извади след 3-та нощ, трябва да се отключи и този ключ, с който е отключен катинара се скрива у дома, както се казва и от себе си, в смисъл, че може и да се забрави от къде е дошъл /може да се постави под покрива на къщата, на основната греда :-), другите 2 ключа се изхвърлят на кръстопът, където минават много коли, с лявата ръка над дясното рамо, а катинарът се изхвърля в река, като преди това се напълва дупката на катинара с восък, за да не може да се затвори пак. Наричането е:"Докато катинарът е отключен и моят късмет е отключен, когато някой заключи този катинар, тогава и късметът ми да се заключи." Като хвърлям ключовете и катинарът казвам: "Всичко лошо - вън, всичко добро - при мен" Разбира се из нета има и други наричания, но на мен са ми много сложни и не ми резонират, а ако нещо не ми гъделичка душичката няма как да съм сигурна, че ще заработи, затова използвам много прости за приложение наричания. ОБАЧЕ, не забравяйте, че тези услуги се заплащат с бяла стотинка (10, 20, 50), което значи, че с изхвърлянето на ключовете трябва да платите на духовете на пътищата, а с изхвърлянето на катинара трябва да платите на реката, за да транспортират негативната енергия далеч от вас. Когато хвърляте ключовете трябва кръстопътищата да остават зад вас, не трябва да се връщате там поне едно денонощие, затова е добре да извършите ритуалът на кръстопът, който не е във всекидневният ви маршрут и още нещо - не трябва да се обръщате към ключа, за да гледате къде ще падне, просто го изхвърляте заедно със стотинката и казвате:"Тук оставям злото, за да не ме достига. Плащам на духовете на пътя, за да ми отворят всички пътища. Благодяря!" и се изнасяте от мястото колкото може по-бързо. Когато хвърляте катинара в река, се казва:"Плащам ти река да отнесеш далеч от мен това зло. От където дошло, там отишло!" Очаквам да се похвалите с резултати :-)

Ритуална пита за обич в семейството

Мога на дълго и широко да разказвам за моята баба и нещата, който ме учеше, когато бях дете, но и до сега помня как ми каза, че не може да ме научи на нищо хубаво, за да се пазя от лошото. И до сега не разбирам какво искаше да ми каже, защото всъщност ме научи на много неща, но бях дете, после станах атеист и изминах доста дълъг път докато разбера, че там отвъд видимия свят има и нещо друго и много силно. Независимо от всички ритуали, баянки и други странни практики, които ме учеше баба ми, във времето открих дълбоката същност на бабините думи:"Никой не е по-голям от Бога и който, каквото и да прави все някога ще се изправи пред Бог." Но хората в своето дълбоко неразбиране продължават да правят всякакви глупости и забравят, че Бог е по-голям и все някога ще се срещнат с него или с Дявола :-), зависи към, кого ги влече повече. :-) И така. Когато баба ми се омъжила за дядо ми е трябвало да мине едно сериозно изпитание и то е било да омеси хляб за голямото семейство на нейния свекър. Той лично поверил тази задача на младата невеста. Тя омесила и опекла хляб за цялата седмица, преоблякла се, защото дрехите, с които месила хляба били изцапани от брашното и когато свекърът се прибрал, намерил всичко готово за вечеря, погледнал баба ми с укор, дори злоба и изсъскал: "Нищо не си направила! Глупава жена и проста!", това били думите му, към новата снаха за цяла седмица напред. Следваща седмица баба ми пак била наказана да меси хляба и сцената пак се повторила. Разбрала, че има нещо, което не прави както трябва, но нямало как да разбере къде греши. Третата седмица, когато я накарали да меси хляба, нейната свекърва я дръпнала на страни и попитала:"Абе, момиче глупаво, твоята майка на нищо ли не те е научила? Когато месиш си връзваш футата /пристилата/ с разхлабен колан, през колана провираш шепа брашно и наричаш: "Както хлябът не може без брашно, така и моето семейство не може без мен. После правиш същото с другите продукти - квас, вода, сол! Накрая си тупваш ръцете през гъза и казваш: "Аз съм най-добрата на света! Мене всички ме обичат."" От баба ми знам, че това е хлабът, който меси младата булка през първия ден от живота си в новото семейство, но и всеки път, когато в семейството влезе Дяволът, т.е. когато има разправии или други проблеми. тя е научила този урок по трудния начин, на мен просто ми го каза, да си знам за всеки случай. Най-добре е този хляб да се прави със сода, без участието на олио и да се пече върху брашно, но аз съм правила подобен ритуал с кекс и дори като мекици, защото в единия случай трябваше да почерпя хора, които не биха ми одобрили питката, а в другия случай просто нямах фурна, където да пека хляба и затова се доверих на мекиците. При мен този ритуал работи без проблем и без отказно. И дори съседите ме заобичаха, а аз не съм от лесните за обичане хора :-) Успех в ритуала за помирение и обич в семейството! между другото работи и в колектив, когато колегите са доста злобни :-) Пробвайте и се похвалете някъде наоколо :-)

Прост РИТУАЛ със свещ за ВЪЗВРАТ

Дето се казва да ви излекувам нетърпението, а по-късно във времето може да се върна в темата и да стане СЛОЖЕН този ритуал :-) Трябва ви само малка църковна свещ и имената на хората, на които дължите нещо енергийно :-) Общо взето всичко се състой в палене и духване на свещта. Палите свещта, казвате името на човека, към който искате да връщате енергията и казвате: „ Каквото си ми дал, вземи си го! Каквото съм ти взел - връщам ти го!” тук се духва свещта :-) Може да се кажат няколко имена. Паленето и духването на свещта се прави най-малко 3 пъти за всяко име, но се прави докато свещта изгори. Ако остане малко парче се поставя в хляб и се хвърля в река :-) с пожелание това да си иде от вас :-) думите са „ Всичко лошо вън” :-)и е редно да прибавите поне 10 стотинки към пакета, защото дори и хубавото се заплаща някак си :-) Който се възползва може да се похвали :-) Ритуалът чисти всякакви енергийни зависимости, а думите може да ползвате, когато някой ви кълне :-)

СНЕЖАНКА като игра на съдбата

За да бъда честна със себе си и аз съм била дете и аз съм обичала вълшебните приказки, но приказката за Снежанка фигурираше в живота ми малко по-активно от другите приказки, защото беше специална. Беше направена с движещи се картинки. На съвременен език в 3D формат. И понеже книжката беше интересна и за игра, аз знаех тази приказка наизуст. И за мое огромно съжаление се разделих с тази книжка по много сърцераздирателен начин. По-малкият ми брат я скъса. И беше рев и беше тръшкане, направо трагедия в три части. Но това не беше краят на историята. Разбира се в по-късните ми години много често съм чела тази приказка по различни поводи и дори на различни хора, и много съм обичaла Снежанка, защото тя е дете и момиче нуждаещо се от обич, но в онези години изобщо не разбирах защо Снежанка има нужда да я обичам. Сега вече знам. Снежанка е сираче, което въпреки високото си социално житейско ниво и стандарт, всъюност не живее щастливо. Тя е сираче и е отгледана без любов, от мащеха и може да си кажем, че това е просто вълшебна приказка. Но толкова ли е просто? В действителност това е много древна история, може би е съществувала още в зората на човечеството, но съвременната наука казва, че истинската Снежанка е живяла в доста по-модерни времена. Но не това е най-важното. В ново време науката казва, че Снежанка не е просто приказна героиня. Тя е психологическа диагноза. Съществува дори научно название „Синдром на Снежанка“ . Какво означава това? В интернет върви малко инфо по въпроса, където се казва, че „Синдромът "Снежанка" се отнася до изкривяването на образа, който човек има за себе си по отношение на неговата младост, красота или качества, характерни за този етап от живота, и завистта, която човек чувства към по-младите хора и че той смята, че е по-привлекателен. Бетси Коен, американски психотерапевт, измислил термина в една от книгите си“ Обаче това е само едната страна на въпроса или казано съвсем просто другата страна на синдрома e „изоставеното дете“, а това е самотността, която изпитва детето на работещите родители, които го мятат на баби и дядовци, това е и детето на разведените родители, които търсят щастие с друг човек, това е и сирачето, което е загубило единия си родител, но другия веднага е потърсил друг партньор. И така Снежанка се нарежда в редицата от приятели на Питър Пан, заедно с Пепеляшка, Хензел и Гретел и много други литературни герой, живяли някога в света на хората, като част от общността. В интерес на истината познавам хора и от трите вида изоставени деца, чиито съдби приличат, както на споменатите приказни герои, така и на „братчетата на Гаврош“. Тук много хора ще си помислят, че всеки има право да си намери щастието и никой не е длъжен да жертва личния си живот заради детето, което ще порасне и също ще си хване живота и ще си намери щастието според късмета си. Да, да, ама не. Много често децата засегнати от изоставане изобщо не намират щастието си, защото това обикновено са интровертни личности, които общуват с тесен кръг „избрани“ приятели. На второ място това са хора, които чакат „единствения и неповторим, принц на бял кон“, които все не идва или твърде много закъснява и мислят така, въпреки че повечето се омъжват много млади, за да бъдат спасени или просто да променят реалността на живота си. Много от тези хора не знаят защо чакат щастието си, вместо да го преследват. Още повече хора не знаят, че тяхното състояние в наше време вече е диагноза, не състояние на изчакване на правилния момент или правилният човек. Нещо повече, когато мислят, че са намерили „правилния принц“ се хвърлят в приключението наречено брак и съответно в истинския екшън наречен семеен живот и тогава тези хора се превръщат в болезнени ревнивци, които се вкопчват в човека до себе си и всеки ден превръщат живота му в АД. Много от тях дори не си дават сметка, че тормозят най-близкия си човек ежедневно, много от тях изобщо не знаят, че това се нарича несигурност в бъдещето и страх от изоставяне, но живот ли е да го опишеш? И разбира се някъде тук е и мястото на моите любими „стари ергени и моми“. Има един момент в живота им, когато самотата се превръща в егоистична самодостатъчност. Много често тези хора са не просто егоисти, те са нарциси и дори не си дават сметка за това, а това всъщност също е диагноза. Както и да е Снежанка си остава една от любимките ми и дори мога да се похваля, че аз също съм писала приказка за нея. https://bglog.net/blog/goldie/site/posts/BGLog/--%D0%9C%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%81-%D0%B7%D0%B0-SMS--#115296

Сценарият на моя живот

Когато гледам заглавието на този пост ми идва една лека усмивка, но истината е че живея в стереотип или матрица, както и да се нарича има някакви опорни точки, които ме свързват с масовото човешко поведение. И след като съм в матрицата или стереотипа, значи много лесно мога да разбера къде ми са грешките и защо всичко не става така, както ми се иска, а става някак по-различно, леко изкривено или изобщо не става. Затова се сещам, че има един начин да разбера какъв е сценария на моя живот и как да се справя с НЕставането на нещата, които си пожелавам и все ме подминават или изобщо не идват. Задачата тук е да отговоря на три прости въпроса: 1. Коя е моята любима приказка? 2. Кой/я е моят/а любим/а приказен герой/ня? 3. Кой/я е моят/а НЕ любим/а приказен герой/ня? На първо четене изглежда лесно и всеки може да каже откровено отговорът на тези три въпроса, но реално нещата са по-различни, защото: 1. Това е нашият житейски стереотип: 2. Това е нашата роля в живота: 3. Това е стереотипа на хората, които правят живоата ни АД. И така. 1. Моята любима житейска приказка е „Цветята на малката Ида“ 2. Моят любим приказен герой е Мечо Пух 3. Моята най-НЕлюбима героиня е Спящата красавица. Какво излиза, когато тегля чертата? 1. По сценария на моя живот аз съм инфантилна наивница, на която някой трябва да и‘ обясни правилата на играта, а всъщност, просто може би е време да разбера, че не трябва да се вкопчвам в тленните вещи на битовизма. Обаче, за мое съжаление този обяснител не е някакъв симпатичен студент, близък приятел на семейството, а в моя случай е самия живот, който всеки ден ми подарява по един урок, който не винаги приемам с удоволствие и радост, а и трябва да съм благодарна, но не мога, защото смятам, че ТОЙ – животът – все пак е длъжен да ме учи. Колко жалко за мен, нали! 2. Според моя любим приказен герой, аз съм почти сладур – леко самодостатъчна, достатъчно не оценяваща материалните придобивки в живота си и разбира се непрекъснато търсеща приятел сред хората, където човекът все е недостатъчно изявена същност. Но „колкото повече, толкова повече!“. Какво да се прави, живеенето е сложен процес. 3. И по последната точка излиза, че просто не понасям тесногръди, недовиждащи, претенциозни тестени изделия, проявени в човешка форма и изветсни като КИФЛИ и КРОАСАНИ. Още нещо. :-) Като задача за размисъл. Представете си че имам домашно да напиша приказката на моя живот, като използвам сюжета, т.е. историята на моята любима приказка, но добрият герой нека бъде моят най-любим приказен герой, а лошият - НЕ любимият ми герой и тогава ще стане такъв екшън, какъвто е и живота ми :-) И така :) Моят Мечо Пух гледа отстрани щастието на другите /танцуващите за последно цветя/ и слуша как Спящата красавица му налива Ъкъл по живеене :-) :-) :-) Много сладурско, нали! Онази, която си е проспала живота шЪ ми чете конско, егати :-) :-) :-) Който има търпението да изчете този пост и след това да се самоанализира много ще ме зарадва. Поне ще разбера, че не съм единствената, която си задава въпроси около житейския си стереотип. 