Отърваване от враг

Има ситуации, когато сме на полеви условия, т. е. на обществено място и не винаги има начин да се направи някой ритуал или практика, която изисква специална подготовка. Проблемът е че в много моменти, когато ни е трудно просто забравяме, че заедно с нас има две сили, които винаги са готови да ни помогнат и да ни защитят - нашият АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ и НАШИЯТ ДЕМОН ПАЗИТЕЛ. Когато се окажем под вражески огън просто можем да си направим малка армия и да се справим бързо и ефективно, като мобилизираме тези наши покровители. Ето как се прави: Завъртаме глава към дясното рамо и казваме: "Ангел Хранител, сега те моля, помогни ми, от напаст спаси ме! Заключи устите, затвори очите. Благодаря!" После обръщате главата на ляво и казваме: "Демон Пазител, сега те моля, помогни ми, от напаст спаси ме! Заключи устите, затвори очите. Благодаря!" След това се обръщаме към човека и казваме: "В страх те обричам, за немота устата ти заричам, като лист трепери, пред мен се поклони! Да бъде!" Добре е да се каже 3 пъти преди ситуацията, но ако е неочаквана е възможно и в момента да се изкаже, а може и след това, също не е грешка. Може да се каже и само едно от трите наричания, но е за предпочитане да се запомни цялото. Освен това може да се напише името на човек на лист и да се нарече преди среща с него, а може да се каже и в момента, в който го видим от далеч, преди да сме влезли в негативно емоционално противоречие.

Защита от врагове

Животът ни стана доста труден и все по-често се сблъскваме със всякакъв вид човешки негативи. Много често ни заливат със злоба всякакви хора, понякога съвсем случайно срещнати на улицата озлобени от живота си хора просто ни се нахвърлят без нищо да сме им направили и ни изливат помията на целия си душевен негативизъм. В този пост ще напиша едно лесно наричане за раздяла с врагове от всякакво естество. Може да се ползва при всеки вид човешка агресия - включително срещу клюкари и случайно срещнати злобари. Това наричане го взех от езотерик в интернет и съм го изпробвала само веднъж. всеки може да пробва как работи, но изискването е да не носим озлобление в душата си. Наричането работи чрез силата на прошката и любовта към ближния. За хората, които не могат да преодолеят егото си в друг пост ще напиша ритуал с по-агресивен тон. Наричането е следното: Аз те чувам, аз те разбирам, знам че си част от моята родова памет, аз няма да сторя зло срещу теб и ти няма да сториш зло срещу мен. Аз съм свободна и ти си свободен, мой истинен враг. Аз не съм ти длъжна и ти не си ми длъжник, мой роден враг. Отиди си в мир и покой, защото аз съм свещеник на моя род. Аз ти прощавам и ти ми прости. На мен нищо не ми трябва от теб и на теб нищо не ти трябва от мен. Аз съм свободна и ти си свободен, мой истинен враг. Нека се освободим. Така да бъде. Амин. Освен това тези думи се казват пред запалена свещ, като се казва името на човека, към който искаме да отправим това наричане. Ако не знаем името му е достатъчно да си ориентираме гледка към него, т.е. да го виждаме, дори и от по-голямо разстояние. Думите може да се кажат и на обществено място, ако очакваме някой да си излее негативните емоции над нас - примерно в магазин или заведение. Сигурна съм, че хората, които са убедени, че към ближния трябва да се подходи с любов ще разберат горните думи. Забележка: Има неща, които не стават от първия път. Понякога магията изисква повтаряне 3, 7, 9 пъти. За да ви се получи, просто трябва да опитате и понякога повече пъти.

Какво следва?

И такаааа… Дойдох /в Гърция/, поработих / на старата работа/ и се сетих / да пиша/, защото няма да е лошо да споделя всички тези, толкова скучни неща, които ми се случват наоколо.
Всяка първа среща започва с един и същи въпрос, дали съм се омъжила…
Ама аз, ако исках да се омъжвам нямаше да чакам да ударя 38-та годишнина, щях да се прежаля на по-луди и млади години, когато човек някак си по-лесно се самозалъгва, че след като три дни се яде и пие за сметка на мама и тате, после следва щастие и рози, докато смъртта ни раздели. Тоя експеримент с вечното щастие се провали при баба ми, майка ми и всичките ми приятелки, защо пък трябва да си въобразявам, че при мен ще проработи. И все пак това си е моята житейска философия, която избягвам да споделям с околните, а още по малко с онези, които очевидно не са открили безоблачното небе на вечното щастие след онези три дни на пиянство, но им се иска и аз да тръгна по техния път, за да не само те прецакани от живота. На това място се усмихвам тъпо и казвам:
- Бе, хора познавате ли такъв невероятно тъп идиот, които да си търси такова огромно обществено зло като мен за запълване на интериора, че да ми го покажете и така както не съм си разопаковала багажа направо при него да отивам, хем няма да плащам квартира, хем ще ви намаля тъпите въпроси с един…
Добре, че хумора за чувство им стига, до толкова, че да успеят да се усмихнат почти учтиво, почти обидено…
Втория интересен въпрос, на които имам гадничък отговор е:
- Кога ще порасна до толкова, че да стана сериозна?
Е, вярно е че щом съм решила да живея до 150 години сега съм си направо прекалено млада, както е вярно и това, че се усмихвам малко повече отколкото трябва и още повече се надсмивам над простотията, която за по-нежно наричам повсеместна заразна простота, което някак си не звучи обидно, но все пак много отдавна открих, че ми е свръх силовите възможности на езика да обясня с прости и разбираеми слова, че е леко невероятно да се променям на тези години. В такива моменти не мога да не си задам въпроса , тези хора още ли не са разбрали, че старо куче не се учи на нови номера, ако няма сериозен стимул за това, но пък
си мисля, че ако успеят мнооооого да ме ядосат е възможно, за разнообразие, да покажа колко злобна мога да бъда, ама пък да се ядосвам на някой за нещо си е преразход на енергия. Бе, я да си живея в позитивизъм, пък ако някой си търси сериозна половинка да се огледа в друга посока, при мен всичко е на майтап, даже и дълбоките истини мога да си ги иронизирам до такава степен, че да не се приемат твърде на сериозно, когато аз ги изричам.
Исках да кажа едно привет от топлия юг, а ви отегчавам с врели не кипели.
Ха сега, ЗДРАВЕЙТЕ! Привет от южната съседка! Пращам ви средиземноморски бриз за поздрав, всички усмивки, които мога да произведа и да подаря.
На женените и омъжените честито, щастието им да е зашеметяващо като тридневно пиянство и да продължи безкрайно, сигурна съм, че при вас експеримента „Щастие с рози” ще проработи.
И ако се питам сега какво следва, отговорът е тривиален, работа до повръщане… и писане за разнообразие, ще продължа да се развивам интуитивно и за това ще ви изтезавам редовно да ми четете интуитивните прозрения, но ако ви е скучно колкото на мен може да споделите някоя рецепта за ЖИТЕЙСКО РАЗНООБРАЗИЕ.
Наоколо съм, не се бутайте, споделяйте и не се надявайте на отговор от мен, тези дни говоря само на гръцки и английски и пиша на български, когато ме споходи интуитивното прозрение, че мооооооого искам да ви отегча, щом не искате да изкочите на улицата, за да намигнете на слънцето или пък да прескочите до някой близък плаж и да се цопнете във водичката. Понеже вместо всичко това още стоите на компа и се ровичкате из моите глупави размисли без страсти мога да ви отегчавам до безкрай, ако изведнъж не решите да се самоспасите и ако това стане, кажете едно здрасти на българския въздух и от мен – някак си ми липсва усещането за непрекъснат душевен натиск, които ме спохожда из териториите на милата ни РОдина, но какво да се прави нали си е моя и не избирана - обичам си я, така по инерция, безкористно и постоянно, толкова постоянно, че не го забелязвам понякога, като стар навик ми е от онези дето болят, но не ги отказвам.