Тъмни съвети за начинаещи

Знам, че много хора искат да се научат кое, как и защо се прави, но повечето професионализирани в областта не искат да споделят опит, особено безплатно. Това е напълно правилно. Когато човек практикува една професия би трябвало да може да си изкара прехраната от нея, затова и почечето неща, които можещите знаят са тайна на заначта. Аз също имам много тайни, който не бих казала никаога на никого, но въпреки това има много практики, които споделям. От една страна, защото ги знам от други хора, които са ги споделили, защото са решили, че така е правилно или защото вече не са живи, но аз не искам тяхното знание да изчезне и да бъде забравено, защото знам, че на някого ще е нужно и може да се канализира, така че да е от полза за много хора. освен това нещата, които не трябва да споделям и не трябва да стигат до определени хора, просто няма как да ги споделя, тъй като в такива случай винаги възникват необходимите пречки и информацията не достига до хората, за които е забранена. Обаче, докато наблюдавам околния свят изобщо не се учудвам, че и други хора споделят много практики, които обикновено не са техни, но са за свободно ползване. Тук започва екшъна. Защото често практиците казват, че това не е за начинаещи, а само за практици. Но, ах, защо ли? Ми защото на практиците не трябва да им се обясняват някой тънкости, който с времето са научили или казано по-точно, те знаят кои граници не трябва да преминават. До тук с общите приказки. Днес няма да обяснявам много. Минавам по същество. Тези дни се оказа, че много хора споделят разни практики свързани със сакрални места и не обясняват какво не трябва да се прави и защо, но подробно дават инструкции, които точно непрактикуващите с възторг приемат и може би се готвят да извършат чудеса, но от глупости. Става въпрос за практики свързани с гробища и некро енергии. Сега, тука не ми е тъжно, а направо ми е смешно. Няма как да опиша колко ми е радостно, защото си седя сама и се смея с галс. Как е възможно някой хора да са толкова дълбоко невежи??? Нямам отговор на този въпрос, но всеки има право на глупави приключения и екшън изпълнения. Ако сега кажа да не се занимавате с тези глупости понеже на гробищата не ви чака любовта и по мраморните плочи просто не растат пари много хора бойно ще ми скочат на веждите да ми набият канчето. Но честно ви казвам, това не е майтап. На гробището вероятността да срещнете гробар е далеч по-голяма от тази да си намерите корените на любовта. Но понеже в тубата едни заклети славянки ви обясняват колко сте забравили и паганизма, колко сте невежи и коло хубаво може да си наредите живота с няколко ритуала, сигурно вече сте решили, че така става. Не става. Първото нещо, което трябва да знаете, че в наше време, а и в старо време гробищните паркове са много сакрални места, който принадлежат към определен егрегор. Това значи, че има християнски, мюсюлмански, еврейски, военни или друг вид гробища. Като виждате названието веднага се досещате към кой егрегор са те. Това означава, че там работят правилата на егрегора към, който принадлежат и ако сте си наумили да магичите, занчи трябва да се съобразявате с правилата на играта. Понеже съм християнка, ще ви кажа някои дребни подробности свързани с християнското гробище, а хората, които принадлежат към другите религии да си направят изводите според своите траддиции. Най-важното в случая е да знаем, че в сакралното място гробище има най-малко два вида обитатели /да речема, че са повече, но за случая два вида са достатъчни/. Единият вид са онези, които са кръстени и погребани по всички правила на религията, която изповядват, а другия вид са хулиганстващите – те са самоубийци, атеисти, които не са отпяти от поп, когато са поели вечния си път или хора, които са от друга религия или култура, но са избрали да останат по нашите земи. Нека приемем, че са тези видове и да не издребнявам, защото и това го мога. Значи, ако някой е погребан по християнски, значи около една година, поне, във връзка с неговата кончина се правят различни ритуали, повечето със сещенник, защото той е оторизираното лице да ги извършва, а роднините са съучастници в съответните ритуали. Значи, ако искате да сте в мир със себе си и да постъпите по правилата на играта значи стъпките са гробищен егрегор + свщенник. Но що аз пиша този пост, а вие го четете, занчи има вероятност да нарушим правилата без да сме във война с вътрешния съдник и без да сме във въпросителни от типа на ДАЛИ и ИЛИ. Да приемем, че някой няма достатъчно доверие в оторизираното лице и вземе всичко в свойте ръце. ОК съм. Може. Ето как. По нашата традиция по всяко време може да идете и да се поклоните на гроба на своите близки и участието на свещенник не е задължително, ако не искате той да свърши определена работа срещу дарение. Следва смях в залата. Както и да е. Задължително се носи свещ, пщениеца и вино. Но понеже някой посетител ще иска чудеса, сега че ви светна как се прави. В ритулите на църквата има едно нещо, което определя началото и края на деня и това е църковната камбана, която сутрин бие около 7:00, а вечер – около 17:00. След това е времето за пакости, така че ако искате да работите с егрегора отивате в това часово време, ако ли НЕ си е на ваша отговорност, но виначи може да стане интересно. Защитата в християнския егргор е много проста – ПРЕКРЪСТЕТЕ се първо пред входа. Няма да обяснявам какво представлява това действие за егрегора, но да речем, че в този момент се оповавате на неговата защита. Ако не сте практик и не знаете бабините думи за влизане на това сакрално място може да използвате свои думи или направо влизайте, но не е лощо поне да кажете: „Идвам тук с добри помисли“, за да не ви е страх, че някой ще ви вземе за натрапник и ще ви яхне от вратата. Иначе и това е възможно. Но ако се направите на много знаещ и се помолите на някакви неясни сили да ви заведат на правилното място, почти съм сигурна, че ще идете точно, където не трябва. Когато за първи път правите такава практика, идете на познато място, където няма да ви е страх, защото страхът привлича големи неприятности. Идете на познато място при роднини, където и да ви види някой няма да му възникнат въпросителни. Идете на познато място, защото тям ще сте сигурни, че не вършите пълни глупости. Надявам се, че ме разбрахте и още повече се надявам, че ще постъпите правилно и за себе си и за другите. Когато отидете на онова познато място, където е лесно за вас да практикувате направете поне две неща. Поздравете и се представете – кажете кой сте, като си кажете името и какъв се явявате сега като близък или роднина на починалия. Пример: „Здравей, бабо! Аз съм....“. Не е трудно и изисква елементарно отношение. Овен това трябва да се въоръжите с определени атрибути. Носете задължително нещата, които изискава егрегора, ако искате да работите в симбиоза с него. Понеже това не е обикновено посещение, а опит за практика, в която изземвате дейността на свещеника, поне си отнесете две важни неща тамян и въгленче, за да прекадите. Това има значение, защото в този момент вие се явявате свещенникът на вашия род. Прекадете! Лесно е. Второто важно нещо е свещите. Вземете повече от една и ги запалете една по една. В нашата традиция не е прието да се пали свещ за душата на Хранителя/Пазителя/Повелителя на гробището, но ако искате може и да го направите, не е лошо, не е осъдително, аз го правя. Освен товае добре да се знае, че в християнския егрегор на всеки календарен ден има посветен някакъв свят човек, който вече е отвъд – мъченик, светец или др., затова може една от свещите да е за покровителите на деняпо егрегора, дори и да не знаете, кои са просто кажете, че е за светецът на деня. След това се пали свещ, която да носи светлина на душата на човекът, който почива там, ако има съседи или съквартиранти, запалете по една за душата на всеки. Има и още. Задължително се пали свещ за знайни инезнайни. Задължително преливате с вино или вода, защото това са съкралните течности на християнството. В нашата традиция не е прието да се прелива по-твърд алкохол, защото старите българи казват, че „Ракията гори душата.“, Рзбирайте си го както искате. Няма да го обяснявам, но ако имате въпросителни, това означава, че не знаете много важни и основни неща по темата и аз не мога да ви ги попълня тези липси сега. Другите неща, които се носят са пщеница и хляб. Може да се занесе и друго, но има важни правила, който трябва да се спазват. На постен ден се носят постни неща, в които няма животински продукти, а в другите дни няма огранищения, но трябва всичко да ви е по джобя, да е дадено от сърце и да не се одумва по никакъв начин или НЕ Е видено, както казват старите хора. От тук нататък следва лесната част. Разкажете си мъката. Няма да пиша подсказки, защото трябва да е с ваши думи и от сърце. Няма правилно наричане в личния ви разговор с отвъдното, номерът е да стане с вашите думи, във вашия ритъм, по вашия начин. Това всеки го прави сам. След като си изкажете болката не се правете на велики, защото не сте. Не ви трябват гръмки фрази на латински, за да се разберете с енергиите на мястото, няма на кого да заповядвате, защото онова там е по-голямо от вас, няма каго да заклевате или други такива ала-бала, защото един ден и вие ще сте на такова място и това място иска само дълбоко уважение. Затова просто по най-нормален начин помолете за помощ. Кажете, че има някакви причини и обстоятелства, които са по-силни от вас и не можете да се справите, затова имате нужда от помощ. Ако е в силите на тези енергии нека ви разтоварят, доколкото е възможно от целия товар, които носите по пътя си и нека ви помогнат с някакъв знак по какъв път да вървите, за да намерите онова, което ви трябва – любов, пари, надежда и т.н. Кажете си какво ви трябва и защо? Не знам дали разбрахте, но това е един много добър начин да се разтоварите и от родовите негативни енергии, като поддържате някакви мирни отношения с онзи свят, пък дори и с цел да получите ползи в този свят. Но ако не можете да се справите с родовите енергии, коитоо в някаква степен са ви познати, то как ще се справите с неизвестна вам енергия, особено ако не сте практикуващ? Разбира се, че после ще образувате опашка на някой практик с въпросът от къде ви е дошло точно това зло, което сега ви черни живота и няма да искате да чуете, че сами сте си го довлекли? Още нещо накрая. Когато си тръгвате, обърнете внимание, че до входа на гробичния парк има чешма. Тя не е там за украса. Измийте си ръцете, може и обувките! След това в шепата на лявата ръка пълните вода и я хвърляте през дясното рамо, а после същото правите с дясната ръка. Не се връщайте у дома по същия път, по-който сте дошли и не говорете с никой по пътя. Когато се приберете се изкъпете. Има още много неща, който мога да кажа, но и това е твърде много. Можех да си замълча и да гледам как си правите екшън сами, но реших, че е някак за добро на всички да си кажа каквото трябва, защото не всичко вносно е прекрасно, а толкова много неща се правят без да се разбират и поле берем горчиви плодове от делата си. Всичко това го казах, защото напоследък се въртят някакви идей за ритуали свързани с изпълнение на желания, чрез ритуали на гробищни паркове и смятъам, че на желаещите трябва да се даде възможност да опитат без да си създават огромни проблеми, но най-вече да знаят, че има начин нещо да се направи без да им изглежда твърде черно и прекалено вещугерско. Но каквото и да правите трябва да сте в мир със себе си и да не изпитвате угризения, ако има и сянка на съмнение, значи наистина грешите и тогава просто трябва да си изберете друга енергия за работа и сбъдване на желания. Не забраявяйте, че душата знае всичко, както и всяко решение на проблемите ви и ако не се случва онова, което искате е напълно възможно да ви чака нещо друго, но за да ви достигне трябва да му позволите. Доверете се на себе си!