Писмо до мен и аз

Това, което споделям е моята техника за разбирателство с проблемите, защото много често хора ме питат как да се свържат или разделят с някой, ако НЯМАТ реална връзка чрез телефон или друг начин за реално общуване. Тук с усмивка казвам, че това което не може техниката го може душата. Тя е във връзка със всички енергии и същности, с които ние сме в съприкосновение и винаги може да осъществи връзката, която ние си мислим, че не можем. Как става ли? Много лесно бих казала. Някой може да го направят с визуализация, други с молитва, трети с писане, като мен. Напишете едно импулсивно и искрено писмо до своята прекрасна бяла душа и споделете какво искате тя да предаде на енергийно ниво на човекът, с когото искате да говорите. Важно е да знаете какво послание искате да стигне до него. Ако не сте сигурни какво точно искате да кажете е добре да направите подготовка. Един разговор със вашето МИНАЛО АЗ може да ви изясни къде е коренът на проблемът, а един разговор с бъдещето ви аз може да ви покаже какви ще са последиците от вашето импулсивно решение да осъществите връзка с човек, който е на разстояние или не иска да поддържа връзки и отношения с вас. Примери: Писмо до моето минало аз: Може да започнете с покана към вашето минало аз или с молитва към висшите сили да ви бъде разрешен достъп до информацията от миналото, а може и двете неща. Как ще стане и ще се осъществи това е индивидуален процес. Който е добър във визуализациите може да пробва, медитацията е много добър начин. аз просто предпочитам да пиша, затова избирам автоматичното писане. За да стане лесно може на един лист да си зададете някой предварителни въпроси: 1. Кога започна проблемът ми с ... 2. Имаше ли друг вариант за развитие на ситуацията, който аз тогава не видях и пропуснах, поради незнание? 3. Можех ли някак да повлияя ситуацията или да я променя? Това са примерни въпроси, които могат да послужат като кука и да ви върнат в миналото и да ви хвърлят светлина върху обстоятелствата, които ви вълнуват. Може дори да попитате дали другите участници са можели и дали са искали да постъпят по друг начин и какво им е попречило. Този разговор с миналото АЗ ще даде друга гледна точка и ще помогне да си изясните дали и доколко сте постъпили правилно и дали изобщо е имало друг начин. Може дори мислено да проверите ситуацията, като вкарате своя желан сценарии и попитате дали е било възможно да се случи, точно така, както и защо не е станало както вие искате? Целта е да намерим бисерите в прахта и да оценим ситуацията като застанем от разстояние. Освен това ще получим и друг поглед върху хората, които са участвали, може дори да видим скритите им подбуди, ако се сетим да питаме за това. :) Писмо до моето бъдещо аз: Схемата за случване на връзката е същата - покана, молитва, медитация или визуализация. Аз лично пиша съвсем реално писмо. Тук е важно да си изясните какви ще са бъдещите последици, както за вас, така и за човекът с който искате да осъществите връзка. Въпросите са: 1. Как осъществената връзка ще промени моето отношение към този човек? 2. Как той ще промени отношението си към мен? 3. Ще засегне ли нашия енергиен контакт други лица? Как? 4. Искам ли наистина да се свържа с този човек? Щом се почувствате готови за директно разбирателство идва момент да се обърнете към своята прекрасна бяла душа /ако я виждате в друг цвят, може да си го споделите, ако искате, а може и да не издребнявате по цветовете на дъгата). Става по горната схема - визуализация, медитация, молитва или автоматично писане. Ако знаете друг метод и той е по-удобен за вас е добре да си го ползвате. Всеки човек канализира информацията по свой си индивидуален начин. След като си осъществите връзката по своя си способ е важно да кажете. че бихте желали вашата прекрасна бяла душа да осъществи връзка с прекрасната душа на човекът, с който искате да комуникирате и следва предаването на съобщението. ако искате може да попитате дали има отговор, а ко няма, може да помолите да ви се създаде ситуация, при която ясно и достъпно за вас да разберете какъв е отговорът на другата страна. Тук стана малко трудно, предполагам, но ако човек малко се потруди е напълно възможно да достигне до решения на доста неразбирателства и най-вече да си изясни кое и защо не става така както си го поръчваме от Вселената. Не е зле от време на време да си преразглеждаме желанията и понякога да ги отменяме, просто, защото осъзнаваме, че няма как в този живот да станат. Между другото в следващия ми разговор с моето минало АЗ може да набера смелост и да се откажа от идеята да спечеля от тотото. Дори мисля да питам бъдещото ми аз от какво може да спечеля, така че хем да е в този живот, хем да не създавам големи чуденки на Висшия АЗ. ИСКАМ да кажа, че ако една ситуация се е проявила в настоящето ви, защото сте поискали нещо от Вселената внезапно и необмислено, а то е станало не точно, както искате, а някак по друг начин, сега е моментът да постигнете разбирателство с миналото и да промените ситуацията, като помолите за промяна или просто помолите да бъде отменена в настоящето, така че да не се проявява в бъдеще като още по як шамар. Вероятно някой ще реши, че ви уча как да хитрувате. Има нещо вярно. Просто много хора си пожелават разни неща, но не формулират правилно желанията си и над главите им се изсипват всякакви гадости. Знам от собствен опит, защото често се ползвам от бързите вселенски доставки на неочаквани желания. Както се казва и аз съм в ролята на вечно желаещия, който просто бълва глупости за добро на целия свят, а после се чудя как точно да се справя с количеството добрини, които ми се сипят като сняг по косата, а аз съм сигурна, че не ги искам точно така, точно сега или направо хич не ги искам. П.П. Ако ви се струва този метод за разбирателство много сложен, винаги може да приложите едно енергийно отрязване и проблемът с човекът, който искате да изчезне ще се реши много бързо. Проблемът, обаче, провисва, когато не сте много сигурни, че искате да го решите кардинално, затова е добре да копнете във вътрешния си свят и съвсем съзнателно да решите как точно да изхвърлите този боклук, който толкова много ви тежи, а вие си го пазите на топло и сигурно, защото е по-лесно да си меткате вини и да си ги носите до гроб. П.П. Попитайте душата си какво да направите с тази кореспонденция, т.е. дали да я запазите или изгорите. Има неща, които се пазят до сбъдване, но има и такива, които се дават на някоя стихия за да се сбъднат :), така че е хубаво всеки индивидуално да получи своето напътствие, за да не излезе, че аз съм нещо в грешка, а резултатът се ползва от вас. Изпращам много усмивки и всякакви позитивни пожелания. Ако мислите, че се бъзикам - не сте в правилната посока. Просто споделям опит.

Време е да се повъзхищавам / на моя почерк/

Още едно интуитивно откровение с елементи на душевен стриптийз.

Време за възхита и то от моя почерк. Нали си спомняте, че чета една книга, която иначе си е много скучна и се чете много бавно, защото четенето трябва да се съчетава с душевни излияния, граничещи с истински откровения, които да се записват на хартия и една от задачите е да се възхитя на моя почерк. Но понеже възхищението е винаги голямо събитие и аз реших да споделя моето възхищение с вас. Първо затворете очи и си го представете, него, моя почерк. Едър, не поросто голям, а по една дума на ред, разкриволен е най-меко казаното определение. Много е далеч от красив, защото е направо грозен, а и не познавам нормален човек, който да може да го прочете, ако е надраскан автентично, без вътрешното ми убеждение, че някой ще иска да го прочете, ако знам, че след моето писане ще има и четец, тогава малко се старая, поне да се различава една, максимум две букви, т.е. да има някаква идея, че съм се опитала да го превърна в нещо четивно. Ако си мисите, че се майтапя, изпратете актуален адрес да ви драсна два реда и ако го дешифрирате, ще ви призная за професионалист в разгадаването на най-заплетените тайни на света.

И от тук нататък трябва да се излее моето истинско, искрено възхищение, но нещо не ми идва отвътре, защото много трябва да си изкривя душата, за да изрека нещо, като:

ОООООООО, мой мили, ненагледни, почерко, така ти се възхищавам, че не искам на никого да те показвам, само да си мой и от никого невидян.

Това както забелязвате е искрено. Радвам се, че някой се сети да изобрети клавиатурата, че ако сега трябваше да ми дешифрирате завъртулките един живот нямаше да ви стигне да прочетете всичко това. То, не че е задължително да го четете, но ако някой като мен си е купил книга по калиграфия и ако се е отчаял в опитите си да постигне краснопис може да разбере личните ми чувства към начина по който пиша и да разбере, колко не е за показване, разказване и споделяне „идиличната” среща с нещо изписано от мен. Добре, че тези дни имаше пролетно почистване, та се потрудих да изхвърля всичко изписано с моя почерк, така мога да не се стряскам нощем, че някой може да види хартийка с нещо написано от мен и да изпадне в творческо-писателска депресия. Добре, че не познавам писатели, че ще си намразят професията, като видят как пиша. Граматиката, няма нужда да я коментираме, тя просто не ми е приятелка, не ме обича и аз не я обичам.

Но почерка, моя почерк, радвайте се хора, че не сте го виждали иначе ще възпеете всички машини за писане и то на всички езици.

Май, не успях да се възхитя на моя почерк, но ще опитам при следващия опит да прочета книгата, може тогава да ме натисне някоя интуитивна сянка на прозрение и да започна да пиша, красиво, красивооооо... Каква мечта!? А може и да почна да упражнявам калиграфия вместо интуиция.