Пепеляшка като игра на съдбата

През 1981 г. Колет Даулинг популяризира термина комплекс на Пепеляшка, като визира образа на жената зависима от своя съпруг и от домакинските си задължения. Комплексът представлява страх от загуба на женствеността при загуба на партньора си. Понеже аз наскоро си направих един експеримент с мои приятелки като има зададох само три въпроса: 1. Коя е твоята любима вълшебна приказка? 2. Кой е твоят любим приказен герой? 3. Кой е твоят не любим приказен герой? От този прост експеримент излезе, че една голяма част от жените харесват приказката и героинята Пепеляшка, а обикновено не харесват мащехата, в която и да е приказка. И понеже това беше експеримент, то първият въпрос трябваше да покаже какъв е сценарият на живота, на всеки участник, а вторият въпрос показва каква роля играе участникът в собственият си живот. Като резултат излезе, че Пепеляшки са всички жени превърнали своя съпруг в принц, който не помага в домакинството, а съвременната Пепеляшка освен, че ходи на работа, обикновено не много престижна и често нископлатена, трябва сама да се грижи за цялото домакинство и за децата. Обаче изненадата ми беше, когато открих, че това не притеснява повечето жени, дори според тях това е правилния начин на живот. Нищо лошо, бих казала, но има едно голямо НО. Много от тези жени се превръщат в домашна прислуга на роднините си, като изпълняват всякакви капризи. съпругът се чувства принц, но съвременната Пепеляшка не се чувства принцеса, защото реално тя е слугинаж. Стана ми интересно как се стига до този стереотип и нямаше нищо ново, чудно или изненадващо. Ами всъщност майката на съвременната Пепеляшка също е била Пепеляшка, което означава, че се повтаря сценария, но на по-модерно ниво, дали?Освен това повечето Пепеляшки в детството си са се чувствали изоставени от родителите си при разни роднини - най-често баби и дядовци, където не винаги са били любими деца, по-често роднините са били принудени да помагат, от където се появява и онази естествена омраза към приказната мащеха, в чиято роля в настоящия момент играят бабите, а на по-късен етап често се случва да това да бъде пряк началник или свекърва. Краткият извод е - животът е вълшебна приказка, а ние трябва само да си изберем роля.

Заключване или НЕ

От детските си години или поне след смъртта на баба ми, не се занимавам много сериозно с ритуална магия, освен ако не реша да направя някакво енергийно изчистване за себе си, но реално като се замисля съм пробвала доста неща. И все пак не се чувствам компетентна в магиченето. Сигурна съм, че хората, които се занимават с специфични услуги от този род знаят повече то мен, поне заради факта, че аз отдавна не си правя труда да запомням кое как се правеШЕ Обаче знам, че в българската магическа традиция много често се говори за ЗАКЛЮЧВАНЕ и много хора изчистват тази магийка с отключване на ЦЪРКВА или КАТИНАР. Без бой си признавам, че съм правила и двете. Обаче и двете практики имат нюанси и понякога трябва да ви посъветват "специалисти" в практическата магийка кое е най-подходящото за правене в конкретния ваш случай. Тук, обаче, ще споделя моя опит. Отключване на ЦЪРКВА за късмет. Този ритуал съм го правила няколко пъти и все по различни начини. 1. Първи ритуал за отключване на църква - направих го по съвет на ясновидка, която гледаше на икони, не помня името на жената, но ще споделя ритуалът: Отива се рано в черквата, по предварителна уговорка с човек от персонала. Нося 2 кърпи - бели. Прекръствам се по инструкция на служителката и отключвам. Запалвам свещи, поне 2. Едната за светията, който покровителства този прекрасен ден и едната за здраве, късмет и щастие на мен. За първата свещ ще пиша друг път, защото аз я ползвам малко енергийна диагностика :-) Едната кърпа е подарък за църквата и я оставям на икона, в нашата църква винаги е изнесена иконата на най-близкия църковен празник, ако ли няма такава икона, подаръкът се оставя на иконата на Исус Христос придружена с бяла стотинка ( 10, 20, 50). С другата кърпа се забърсват всички достъпни икони или поне няколко. Тази кърпа се пази, аз моята си я нося в една раница заедно с лаптопа по света и у нас, вече няколко години. Това е ритуално изчистване, но също и енергийно зареждане. Ако решите да ползвате кърпата съвсем практично в ежедневието си е редно първо да я изперете само със студена вода и водата да се изхвърли, където крак не стъпва, за да не се подгазава, ще рече върху цвете или зелена площ. 2. Втори ритуал за отключване на църква - направих го по мое желание и по подсказка на църковна служителка. Пак става с предварителна уговорка със служител на църквата. Отива се рано сутрин. Докато държах ключа и преди да отключа трябваше да кажа 3 пъти молитвата "Отче наш", отключвам, отварям широко вратата, прекръствам се и се покланям, след това влизам и запалвам свещи, колкото желая, но поне 1. Аз паля най-малко 2 :-)(повече, но няма даобяснявам тук, за тези неща) Този ритуал съм го правила няколко пъти, особено преди да тръгна за чужбина на сезонна работа. 3. Третият ритуал за отключване на църкава съм го чувала, но не съм го правила. Преди отключването на църквата се пуска бял гълъб пред църквата. Това е ритуал за намиране на жених, защото като пуснеш гълъба, той трябва да си намери половинка, както и изпълняващия ритуала :-) Подробно не си спомням нито думите, нито действията, а и не съм си правила записки, затова, ако някой реши да го прави може да пита стари хора и да сподели или просто да импровизира. Отключване на КАТИНАР за отваряне на късмет. Този ритуал за първи път съм го правила преди почти 20 години, но тогава не знаех нищо за онази интересна магийка, която хората наричат "ЗАКЛЮЧВАНЕ НА КЪСМЕТ", а то всъщност е "ЗАВРЪЗ", т.е. късметът се връзва (това е когато някой иска да се омъжи или ожени за вас и ви завръзва, така че друг да не може да ви вземе, много често стари моми и ергени имат това енергийно влияние, обаче с този завръз идва и невървеж върху всички области от живота, защото се ограничава пътя на любовта :-) на това обяснение не му е тук мястото, но хайде от мен да мине) и след това не се разтуря с отключване на катинар, а с развръзване на възли :-). Сега вече знам повече за отключването на катинар, но го правя по-скоро за отваряне на пътища и за вървеж, не точно за отключване на късмет. Късметът е друга тема и го отвръзвам по друг начин, дори по няколко, но сега няма да пиша за това. Темата е отключване, все пак.:-) Моят начин, който съм го чувала, от знаещ човек е: Купувам малък катинар. Изваждам му ключовете. заключен го поставям под възглавницата за 3 нощи, последния път забравих за него и стоя 9 нощи. Приемам, че така е трябвало, иначе щях да се сетя за него. Когато се извади след 3-та нощ, трябва да се отключи и този ключ, с който е отключен катинара се скрива у дома, както се казва и от себе си, в смисъл, че може и да се забрави от къде е дошъл /може да се постави под покрива на къщата, на основната греда :-), другите 2 ключа се изхвърлят на кръстопът, където минават много коли, с лявата ръка над дясното рамо, а катинарът се изхвърля в река, като преди това се напълва дупката на катинара с восък, за да не може да се затвори пак. Наричането е:"Докато катинарът е отключен и моят късмет е отключен, когато някой заключи този катинар, тогава и късметът ми да се заключи." Като хвърлям ключовете и катинарът казвам: "Всичко лошо - вън, всичко добро - при мен" Разбира се из нета има и други наричания, но на мен са ми много сложни и не ми резонират, а ако нещо не ми гъделичка душичката няма как да съм сигурна, че ще заработи, затова използвам много прости за приложение наричания. ОБАЧЕ, не забравяйте, че тези услуги се заплащат с бяла стотинка (10, 20, 50), което значи, че с изхвърлянето на ключовете трябва да платите на духовете на пътищата, а с изхвърлянето на катинара трябва да платите на реката, за да транспортират негативната енергия далеч от вас. Когато хвърляте ключовете трябва кръстопътищата да остават зад вас, не трябва да се връщате там поне едно денонощие, затова е добре да извършите ритуалът на кръстопът, който не е във всекидневният ви маршрут и още нещо - не трябва да се обръщате към ключа, за да гледате къде ще падне, просто го изхвърляте заедно със стотинката и казвате:"Тук оставям злото, за да не ме достига. Плащам на духовете на пътя, за да ми отворят всички пътища. Благодяря!" и се изнасяте от мястото колкото може по-бързо. Когато хвърляте катинара в река, се казва:"Плащам ти река да отнесеш далеч от мен това зло. От където дошло, там отишло!" Очаквам да се похвалите с резултати :-)

Ритуална пита за обич в семейството

Мога на дълго и широко да разказвам за моята баба и нещата, който ме учеше, когато бях дете, но и до сега помня как ми каза, че не може да ме научи на нищо хубаво, за да се пазя от лошото. И до сега не разбирам какво искаше да ми каже, защото всъщност ме научи на много неща, но бях дете, после станах атеист и изминах доста дълъг път докато разбера, че там отвъд видимия свят има и нещо друго и много силно. Независимо от всички ритуали, баянки и други странни практики, които ме учеше баба ми, във времето открих дълбоката същност на бабините думи:"Никой не е по-голям от Бога и който, каквото и да прави все някога ще се изправи пред Бог." Но хората в своето дълбоко неразбиране продължават да правят всякакви глупости и забравят, че Бог е по-голям и все някога ще се срещнат с него или с Дявола :-), зависи към, кого ги влече повече. :-) И така. Когато баба ми се омъжила за дядо ми е трябвало да мине едно сериозно изпитание и то е било да омеси хляб за голямото семейство на нейния свекър. Той лично поверил тази задача на младата невеста. Тя омесила и опекла хляб за цялата седмица, преоблякла се, защото дрехите, с които месила хляба били изцапани от брашното и когато свекърът се прибрал, намерил всичко готово за вечеря, погледнал баба ми с укор, дори злоба и изсъскал: "Нищо не си направила! Глупава жена и проста!", това били думите му, към новата снаха за цяла седмица напред. Следваща седмица баба ми пак била наказана да меси хляба и сцената пак се повторила. Разбрала, че има нещо, което не прави както трябва, но нямало как да разбере къде греши. Третата седмица, когато я накарали да меси хляба, нейната свекърва я дръпнала на страни и попитала:"Абе, момиче глупаво, твоята майка на нищо ли не те е научила? Когато месиш си връзваш футата /пристилата/ с разхлабен колан, през колана провираш шепа брашно и наричаш: "Както хлябът не може без брашно, така и моето семейство не може без мен. После правиш същото с другите продукти - квас, вода, сол! Накрая си тупваш ръцете през гъза и казваш: "Аз съм най-добрата на света! Мене всички ме обичат."" От баба ми знам, че това е хлабът, който меси младата булка през първия ден от живота си в новото семейство, но и всеки път, когато в семейството влезе Дяволът, т.е. когато има разправии или други проблеми. тя е научила този урок по трудния начин, на мен просто ми го каза, да си знам за всеки случай. Най-добре е този хляб да се прави със сода, без участието на олио и да се пече върху брашно, но аз съм правила подобен ритуал с кекс и дори като мекици, защото в единия случай трябваше да почерпя хора, които не биха ми одобрили питката, а в другия случай просто нямах фурна, където да пека хляба и затова се доверих на мекиците. При мен този ритуал работи без проблем и без отказно. И дори съседите ме заобичаха, а аз не съм от лесните за обичане хора :-) Успех в ритуала за помирение и обич в семейството! между другото работи и в колектив, когато колегите са доста злобни :-) Пробвайте и се похвалете някъде наоколо :-)