Дървена лъжица като магичен атрибут

Много често в домашни условия се правят най-различни ритуали за здраве, за щастие и за любов. Винаги, когато се правят тези ритуали в домашна обстановка, мислено или чрез директно наричане включваме и нищо не подозиращи роднини - деца, съпруг, снаха, зет, родители или други познати и разбира се забравяме, че такива неща не се правят без знанието и съгласието на другата страна. Важна е целта - здраве, щастие, успех и няма никакво значение, че някой може да не ви иска пожеланията, наричанията и орисванията, защото егоистичността на непоисканото доброденствие за целия свят, надделява над мисленето. Затова реших да драсна няколко слова за атрибуцията на този вид домашна магия, която ни се случва всеки ден. Казвам всеки ден, защото много пъти са ми наблъсквали в ръцете парче хляб я за здраве, я за душа. И така. трябва да се знае следното нещо. Когато се прави ритуал в къщи, независимо за какво е и в него се включват имената на други хора, независимо, че не са попитани дали искат, вършителят на ритуала трябва да постави в пояса си дървена лъжица. Ако ритуалът е посветен на семейството, то тази част от лъжицата, която загребва, трябва да е нагоре и обърната към тялото. Ако ритуалът не е за член от семейството, тогава тази част от лъжицата, която загребва е нагоре и обърната към колана, т.е. обратно спрямо тялото. За членове от семейството също се считат кумове и кръщелници, защото там отношението е между духовни родители и деца. Надявам се това да е полезно и съм сигурна, че ще предизвика много въпросителни, но има един правилен отговор, който гласи, че всяка магия, дори и домашната, си има правила и когато решим да практикуваме е добре да знаем как точно се прави, за да не ревем след това, че не ни се е получило или се е получило не точно, както го искаме или ни е застигнал откат. Нужно е малко ЪкЪл, но навреме. Ако някой смята, че това му е излишно може просто да пропусне, но ако някой прави ритуали просто трябва да знае правилата на играта. Беше ми радостно и усмихнато, докато пишех това. Забележка: Когато ритуалът се извършва лично от вас и се отнася само за вас без да засяга други хора, тогава лъжицата не е задължителен атрибут.

Пепеляшка като игра на съдбата

През 1981 г. Колет Даулинг популяризира термина комплекс на Пепеляшка, като визира образа на жената зависима от своя съпруг и от домакинските си задължения. Комплексът представлява страх от загуба на женствеността при загуба на партньора си. Понеже аз наскоро си направих един експеримент с мои приятелки като има зададох само три въпроса: 1. Коя е твоята любима вълшебна приказка? 2. Кой е твоят любим приказен герой? 3. Кой е твоят не любим приказен герой? От този прост експеримент излезе, че една голяма част от жените харесват приказката и героинята Пепеляшка, а обикновено не харесват мащехата, в която и да е приказка. И понеже това беше експеримент, то първият въпрос трябваше да покаже какъв е сценарият на живота, на всеки участник, а вторият въпрос показва каква роля играе участникът в собственият си живот. Като резултат излезе, че Пепеляшки са всички жени превърнали своя съпруг в принц, който не помага в домакинството, а съвременната Пепеляшка освен, че ходи на работа, обикновено не много престижна и често нископлатена, трябва сама да се грижи за цялото домакинство и за децата. Обаче изненадата ми беше, когато открих, че това не притеснява повечето жени, дори според тях това е правилния начин на живот. Нищо лошо, бих казала, но има едно голямо НО. Много от тези жени се превръщат в домашна прислуга на роднините си, като изпълняват всякакви капризи. съпругът се чувства принц, но съвременната Пепеляшка не се чувства принцеса, защото реално тя е слугинаж. Стана ми интересно как се стига до този стереотип и нямаше нищо ново, чудно или изненадващо. Ами всъщност майката на съвременната Пепеляшка също е била Пепеляшка, което означава, че се повтаря сценария, но на по-модерно ниво, дали?Освен това повечето Пепеляшки в детството си са се чувствали изоставени от родителите си при разни роднини - най-често баби и дядовци, където не винаги са били любими деца, по-често роднините са били принудени да помагат, от където се появява и онази естествена омраза към приказната мащеха, в чиято роля в настоящия момент играят бабите, а на по-късен етап често се случва да това да бъде пряк началник или свекърва. Краткият извод е - животът е вълшебна приказка, а ние трябва само да си изберем роля.

Заключване или НЕ

От детските си години или поне след смъртта на баба ми, не се занимавам много сериозно с ритуална магия, освен ако не реша да направя някакво енергийно изчистване за себе си, но реално като се замисля съм пробвала доста неща. И все пак не се чувствам компетентна в магиченето. Сигурна съм, че хората, които се занимават с специфични услуги от този род знаят повече то мен, поне заради факта, че аз отдавна не си правя труда да запомням кое как се правеШЕ Обаче знам, че в българската магическа традиция много често се говори за ЗАКЛЮЧВАНЕ и много хора изчистват тази магийка с отключване на ЦЪРКВА или КАТИНАР. Без бой си признавам, че съм правила и двете. Обаче и двете практики имат нюанси и понякога трябва да ви посъветват "специалисти" в практическата магийка кое е най-подходящото за правене в конкретния ваш случай. Тук, обаче, ще споделя моя опит. Отключване на ЦЪРКВА за късмет. Този ритуал съм го правила няколко пъти и все по различни начини. 1. Първи ритуал за отключване на църква - направих го по съвет на ясновидка, която гледаше на икони, не помня името на жената, но ще споделя ритуалът: Отива се рано в черквата, по предварителна уговорка с човек от персонала. Нося 2 кърпи - бели. Прекръствам се по инструкция на служителката и отключвам. Запалвам свещи, поне 2. Едната за светията, който покровителства този прекрасен ден и едната за здраве, късмет и щастие на мен. За първата свещ ще пиша друг път, защото аз я ползвам малко енергийна диагностика :-) Едната кърпа е подарък за църквата и я оставям на икона, в нашата църква винаги е изнесена иконата на най-близкия църковен празник, ако ли няма такава икона, подаръкът се оставя на иконата на Исус Христос придружена с бяла стотинка ( 10, 20, 50). С другата кърпа се забърсват всички достъпни икони или поне няколко. Тази кърпа се пази, аз моята си я нося в една раница заедно с лаптопа по света и у нас, вече няколко години. Това е ритуално изчистване, но също и енергийно зареждане. Ако решите да ползвате кърпата съвсем практично в ежедневието си е редно първо да я изперете само със студена вода и водата да се изхвърли, където крак не стъпва, за да не се подгазава, ще рече върху цвете или зелена площ. 2. Втори ритуал за отключване на църква - направих го по мое желание и по подсказка на църковна служителка. Пак става с предварителна уговорка със служител на църквата. Отива се рано сутрин. Докато държах ключа и преди да отключа трябваше да кажа 3 пъти молитвата "Отче наш", отключвам, отварям широко вратата, прекръствам се и се покланям, след това влизам и запалвам свещи, колкото желая, но поне 1. Аз паля най-малко 2 :-)(повече, но няма даобяснявам тук, за тези неща) Този ритуал съм го правила няколко пъти, особено преди да тръгна за чужбина на сезонна работа. 3. Третият ритуал за отключване на църкава съм го чувала, но не съм го правила. Преди отключването на църквата се пуска бял гълъб пред църквата. Това е ритуал за намиране на жених, защото като пуснеш гълъба, той трябва да си намери половинка, както и изпълняващия ритуала :-) Подробно не си спомням нито думите, нито действията, а и не съм си правила записки, затова, ако някой реши да го прави може да пита стари хора и да сподели или просто да импровизира. Отключване на КАТИНАР за отваряне на късмет. Този ритуал за първи път съм го правила преди почти 20 години, но тогава не знаех нищо за онази интересна магийка, която хората наричат "ЗАКЛЮЧВАНЕ НА КЪСМЕТ", а то всъщност е "ЗАВРЪЗ", т.е. късметът се връзва (това е когато някой иска да се омъжи или ожени за вас и ви завръзва, така че друг да не може да ви вземе, много често стари моми и ергени имат това енергийно влияние, обаче с този завръз идва и невървеж върху всички области от живота, защото се ограничава пътя на любовта :-) на това обяснение не му е тук мястото, но хайде от мен да мине) и след това не се разтуря с отключване на катинар, а с развръзване на възли :-). Сега вече знам повече за отключването на катинар, но го правя по-скоро за отваряне на пътища и за вървеж, не точно за отключване на късмет. Късметът е друга тема и го отвръзвам по друг начин, дори по няколко, но сега няма да пиша за това. Темата е отключване, все пак.:-) Моят начин, който съм го чувала, от знаещ човек е: Купувам малък катинар. Изваждам му ключовете. заключен го поставям под възглавницата за 3 нощи, последния път забравих за него и стоя 9 нощи. Приемам, че така е трябвало, иначе щях да се сетя за него. Когато се извади след 3-та нощ, трябва да се отключи и този ключ, с който е отключен катинара се скрива у дома, както се казва и от себе си, в смисъл, че може и да се забрави от къде е дошъл /може да се постави под покрива на къщата, на основната греда :-), другите 2 ключа се изхвърлят на кръстопът, където минават много коли, с лявата ръка над дясното рамо, а катинарът се изхвърля в река, като преди това се напълва дупката на катинара с восък, за да не може да се затвори пак. Наричането е:"Докато катинарът е отключен и моят късмет е отключен, когато някой заключи този катинар, тогава и късметът ми да се заключи." Като хвърлям ключовете и катинарът казвам: "Всичко лошо - вън, всичко добро - при мен" Разбира се из нета има и други наричания, но на мен са ми много сложни и не ми резонират, а ако нещо не ми гъделичка душичката няма как да съм сигурна, че ще заработи, затова използвам много прости за приложение наричания. ОБАЧЕ, не забравяйте, че тези услуги се заплащат с бяла стотинка (10, 20, 50), което значи, че с изхвърлянето на ключовете трябва да платите на духовете на пътищата, а с изхвърлянето на катинара трябва да платите на реката, за да транспортират негативната енергия далеч от вас. Когато хвърляте ключовете трябва кръстопътищата да остават зад вас, не трябва да се връщате там поне едно денонощие, затова е добре да извършите ритуалът на кръстопът, който не е във всекидневният ви маршрут и още нещо - не трябва да се обръщате към ключа, за да гледате къде ще падне, просто го изхвърляте заедно със стотинката и казвате:"Тук оставям злото, за да не ме достига. Плащам на духовете на пътя, за да ми отворят всички пътища. Благодяря!" и се изнасяте от мястото колкото може по-бързо. Когато хвърляте катинара в река, се казва:"Плащам ти река да отнесеш далеч от мен това зло. От където дошло, там отишло!" Очаквам да се похвалите с резултати :-)